автор: georgiianakiev

                                                            Г Е  О  Р  Г  И      Я  Н  А  К  И  Е  В



                               В  Е  Л  И  К  О      Б  Л  А  Г  О  Д  А  Р  Я

                                                    П  и  е  с  а



                           Д  е  й  с  т  в  а  щ  и    л  и  ц  а:
        
        
ПАИСИЙ  ХИЛЕНДАРСКИ        
ЛАВРЕНТИЙ        - брат на Паисий
ГЬОРЕ                        - керванджия у хаджи Вълчо
СИРМА                        -  сестра на Паисий
ДИВНА                        - сестра на Гьоре
КЕРАЦА                        - майка на Паисий
ЯНИ                        - търговец
НАЙДЕН                        - монах
СЕРПИОН                        - пратеник на Патриаршията
ВИСАРИОН        - игумен на Хилендар
ХЕРОНИМ                        - монах
БРАНИМИР                        - монах
СТОЙКО                        - поп
        
        
        
        
                      П   Р   О   Л   О   Г – В  Ъ  В  Е  Д  Е  Н  И  Е

Трем в къщата на хаджи Вълчо в Банско. През  трема  преминават: Паисий и Гьоре.        
        
ПАИСИЙ        - Прибра ли чуловете, Гьоре?
ГЬОРЕ        - Проснах ги да съхнат.
ПАИСИЙ        - Дорестата  кобила от Беч дотук куцаше. Кракът я боли.
ГЬОРЕ        - Не е кракът, на хълбока рана има.
ПАИСИЙ        - Намаза ли я със зехтин и катран?
ГЬОРЕ        - Намазах я.
        
Разтревожена влиза Сирма        
        
СИРМА        - Бате, на портата някакви люде дебнат.
ПАИСИЙ        - Сеирджии.
СИРМА        - Сеймени с пушки.
ПАИСИЙ        - Сеймени!?
СИРМА        - В лош ден пристигнахте. От два дни в Банско
         вилнеят поганците. Някакъв нов данък събират.
ГЬОРЕ        - Не е за данъка. Мене търсят. Стана една беля.
ПАИСИЙ        - Каква беля?
ГЬОРЕ        - Щерьо дойде и аз му дадох пищова, дето му купихме от Беч.
ПАИСИЙ        -  И що?
ГЬОРЕ        - Напил се в кръчмата и гръмнал. Сеймените го хванали.
ПАИСИЙ        - И казал кой му е дал пищова?
ГЬОРЕ        - Отначало  всичко отричал, но като му хвърлили един як
        бой... Сега търсят и мене да запрат. Ще заведа Сирма у дома и
        ще се покрия. Сабахлем сам ще ида в конака да се оправям.
СИРМА        - Хайде, влизайте вкъщи да ви полея, да се измиете.
        
Всички излизат. След кратка пауза през  трема преминават  Кераца и Лаврентий        
                
КЕРАЦА        - Не, не го давам, не го давам! Ей тука ще седна на прага, пък вие правете каквото искате.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Недей така, мале!        
КЕРАЦА        - Нали и ти казваше, че там не за живот, за мъртвило се отива, Лаврентий.        
ЛАВРЕНТИЙ        - За мъртвите духом мъртвилото е по всичката земя.        
КЕРАЦА        - Сълзи не ми останаха по тебе да плача, та сега и него ли да зачерня.         
        Ден и нощ да чакам да си дойдеш за ден, за час, за миг поне.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Строги са манастирските наредби.        
КЕРАЦА        - Нямаше ли тука хляб за всички ви, та денем и нощем скитате        
        по друмищата. Кому е нужно това?        
ЛАВРЕНТИЙ        -На людете, на страдалния български род.        
КЕРАЦА        - Аз дадох  една жертва, втора – не давам!        
ЛАВРЕНТИЙ        - Не чуваш ли плача на окаяните из село. Така е по всичката българска земя.        
        Тъпчат ги наши и чужди иноверци: глобяват, бият,         
        бесят, само затова, че си българин, че посрещаш с молитви изгрева.        
КЕРАЦА        - Премного е мъката по тази земя, синко, но нали така е от Бог остало.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Людете трябва да се утешават, по ереси и бесове да не тръгнат.        
КЕРАЦА        - Та него ли за курбан избираш!        
ЛАВРЕНТИЙ        - Не за курбан, а за достоен пастир.        
КЕРАЦА        - Достоен за какво - цял живот черно да носи, булчица да не прегърне,         
        дечица да не погали. Курбан е това, сине, курбан. Не, тука ще си седи         
        той, тука!        
ЛАВРЕНТИЙ        - Какво го очаква тука - робия и духовна нищета. Време е да стане         
        писмен, достойно сред людете да излезе.        
КЕРАЦА        - Викаше бачо ти Вълчо в Солун да го изпратим, при греците, на търговия да се изучи.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Лош търговец ще стане от него, мале.        
КЕРАЦА        - Лош, добър, на хаджията помощник му трябва.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Четири  години вече ходи с керваните на хаджията до немската земя,         
        памука му да кара. Стига толкава, брат му е, а не аргатин!        
                
Влиза Яни                
        
ЯНИ        - Калимера, кирия, калимера, кир Лаврентий.
КЕРАЦА        - Добър вечер. Каква е тази олелия из селото?
ЛАВРЕНТИЙ        - Побирчиите, данъци събират.
        
Влиза Паисий        
        
КЕРАЦА        - Че малко ли данъци плащаме, защо?
ПАИСИЙ        - Не се плаши, мале.
ЯНИ        - Война е отворила Портата  на Червеноглавия.
КЕРАЦА        - Какво ще правим сега?
ЯНИ        - Сте ги поканим в собата, сте сварим кайве, сте направим темане на бимбасията.
ПАИСИЙ        - Моят гръб не се свива нито пред бимбашията, нито пред агата, нито пред пашата.
ЯНИ        - Тояга, която не се свива, се цупи.
ПАИСИЙ        -Чупи се, когато удря по гърбината.
ЯНИ        -Хайде да ги посреснем.
ПАИСИЙ        - Посрещайте си ги вие, от мене ибрикчия не става.
        
Всички излизат. След пауза  влизат Гьоре и Дивна.        
        
ГЬОРЕ        - Дивна, този гердан е за тебе. Трябваше утре да го дам, но не зная кога пак ще се видим.
        От Беч го купихме. Носи го със здраве.
        
ДИВНА        - Господи, колко е красив! Сигурно е много скъп?
ГЬОРЕ        - Беше с едни обички  - такива едни, малки, нежни, като треперушки,
        но прости ми, не бяха за моята кесия, сестро. Ако рече хаджи Вълчо да
        идем пак...
        
ДИВНА        - Докато е тука този Яни, всичко може. /имитира го/
        ’’Калимера, кир, калимера, кирия, простацко, деспинас” Мазен, мазен,
        а душата му – катран.
ГЬОРЕ        - Какъв е той, що ще тука?
ДИВНА        - Търговец. Дюкяни държал в Света гора. Отец Лаврентий го доведе.
ГЬОРЕ        - Не е ли българин?
ДИВНА        Българин е, ама го тегли гръчкото. Май за зет го гласи Хаджията. На
        Сирма жълти папуци от Солун  и фустан от Стамбул донесъл.
ГЬОРЕ        - Туй то-о, я го виж ти фанариота му с фанариот!
        
Влизат Сирма и Паисий.        
        
ПАИСИЙ        - А ти, сестро, защо така си увисила нос?
СИРМА        - Ох, тя моята...
ПАИСИЙ        Тя твоята! /имитира Яни / Простацко, деспинас, простацко.  /Смях/
СИРМА        - Не му ща ни жълтите папуци, ни стамбулския фустан. Ама ще ме даде, бачо Вълчо.
ГЬОРЕ        - Ние с Дивна трябва да си вървим. Къде е пищовът, да я проводя?
ПАИСИЙ        - В долапа. Сирма, дай му го.
        
Сирма и Гьоре излизат        
        
ПАИСИЙ        - Ама и аз с този акъл, щях да забравя. Този армаган Гьоре го забрави
        в моите дисаги. Носи го със здраве, Дивна.
ДИВНА        - Обички -  малки, нежни, като треперушки. Божичко, защо, защо?
ПАИСИЙ        - Какво ти става?
ДИВНА        - Сполай ти! Ти си най-добрият човек на земята, но аз не мога да ги взема.
ПАИСИЙ        - Защо? Гьоре за тебе ги купи.
ДИВНА        - Той всичко ми каза, ти си ги купил.
ПАИСИЙ        - Моля те, Дивна!
ДИВНА        - Не хитрувай!
ПАИСИЙ        - Е, добре, аз ги купих. Защо да лукавствам. Купих ги за тебе и на друга
        не мога да ги гледам. Където и да съм, ти владееш мислите ми, ти
        изпълваш душата ми, ти красиш живота ми. Погледна ли сутрин
        изгрева - гали ме твоята усмивка, погледна ли вечер луната -
        пътищата към тебе ме мамят. Обичам те, Дивна, година вече
        преголяма обич владее сърцето ми и не мога да избягам от нея!
ДИВНА        - Обичта  е дар от Бога, грехота е да бягаме от нея. Аз също те обичам
        и ми е драго на сърцето от това.
        
Влизат Сирма и Гьоре. Той носи пищова.        
        
ДИВНА        - Хайде лека вечер, останете си със здраве.
        
Дивна и Гьоре излизат. Чуват се изстрели. Влиза Кераца.        
        
КЕРАЦА        - Кой гърми?
СИРМА        - Господи, турците! Гоьре и Дивна бягат по сокака. Тя падна. Дивна е
        ударена! Гьоре се потули из градината.
КЕРАЦА        - Брат ти, къде е брат ти?
СИРМА        - Там. Грабна Дивна, носи я насам.
КЕРАЦА        - Иди, чедо, помогни!
        
Сирма излиза. Пауза, след която влиза Паисий.        
        
КЕРАЦА        - Какво става там?
ПАИСИЙ        - Удариха Дивна лошо, много лошо!
КЕРАЦА        - Защо стоиш, тичай бързо при  лечителката да дойде да и помогне.
ПАИСИЙ        - Тя е мъртва, мале!
КЕРАЦА        - Не, не! Дивна-а, чедо-о. Бог да ви убие, сатани проклети! Какво ще стане сега, сине?
ПАИСИЙ        - Не зная. Без нея за мене тука вече няма живот!
        
Кратко  затъмнение        
        
        
        
        
        
        
        
                                    А    К    Т          П    Ъ    Р    В    И        
        
        Приемната на манастира се намира между църквата и килиите на монасите. Тук
        протича ежедневният ритъм на манастирския живот. В бедната килия на отец Найден
        има  ракла  с книги, икона на  Светата Майка, дървен нар – легло, маса, горящо кандило.
        
НАЙДЕН        /Оставя книгата, която чете, кръсти се пред горящото кандило/
        / влиза Лаврентий/
ЛАВРЕНТИЙ        - Помага Бог. Добро утро, отче Найдене. /целува му ръка/
НАЙДЕН        - Дал  ти Бог добро, Лаврентий. Добре дошъл!
ЛАВРЕНТИЙ        - Търся твоя послушник. Къде е?
НАЙДЕН        - Излезе.
ЛАВРЕНТИЙ        - Той май не признава добрите канони на нашата обител хилендарска.
        Гледам, често ходиш сам из манастира с немощното си тяло.
НАЙДЕН        - Тялото е жилище на душата и това жилище всеки сам трябва да чисти.
ЛАВРЕНТИЙ        - Отче Найдене, отдавна исках да те питам, доволен ли си от
        послушанието на моя роден брат?
НАЙДЕН        - Харно е момчето - старателно, упорито, христолюбиво.
ЛАВРЕНТИЙ        - Доста работи е научил.
НАЙДЕН        - Жадна душа носи.
ЛАВРЕНТИЙ        - Гледам го, усърдно ходи на работа в градината. Добре чете, добре пише.
НАЙДЕН              - По цели нощи седи над кандилото и чете. Аз си лежа на миндера,
        правя се на заспал, а ми е драго, драго.
ЛАВРЕНТИЙ        -Когато го доведох, много мислих на кого да го дам, да го направи
        добър монах и виждам, че не съм сгрешил.        
НАЙДЕН        - Добър монах всеки може да го направи, отче проигумене, добър българин - малцина.        
ЛАВРЕНТИЙ        - Не е ли време да се подстриже?        
НАЙДЕН        - Узрее ли - плодът сам пада. Обрулиш  ли го - зелен вехне.         
ЛАВРЕНТИЙ        - Трябва да го намеря, докато не е станало късно. Знаеш ли къде може да е отишъл?        
НАЙДЕН        - От седмица три пъти на ден ходи при някой негов болен приятел. Ела, аз ще ти покажа.        
                
Найден и Лаврентий излизат.След пауза влиза Пайсий.                
Отначало си тананика, но разбрал , че е сам, запява:                
                
ПАИСИЙ        “От кога са’и, мила моя майно льо, зора зазорила, от  тогаз са’и ,         
        мила моя майно льо, войска провървяла.        
        Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,        
        кон до коня, мила моя майно льо, байрак до байрака.        
        ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~         
        Отишли са’и, мила моя майно льо, на Софийско поле,         
        бой да правят, мила моя майно льо, за българско име.        
        Бой да правят, мила моя майно льо, за христова вяра.        
        Там ги води, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.”                 
                                                                                                                               
НАЙДЕН        Застанал на вратата слуша песента.        
        -  Хубава песен, гласовита.        
ПАИСИЙ        - Прощавай, учителю, прощавай! Зная, че не е редно тука, пред         
        кандилото, в божия храм, но песента някак сама бликна из душата ми.        
НАЙДЕН        - Песента тогава е песен,  когато от душата блика. Откъде я знаеш?         
ПАИСИЙ        - Когато бях в Банско, дойде един монах от Рилската обител. Горан се         
        викаше, отец Горан, та той я пееше. Казваше отец Горан, че такъв         
        български цар е имало.        
НАЙДЕН        - Песните никога не лъжат. Утре е Малка Богородица, ела да се        
        помолим душеволно. Молитвата е тайнство, което отключва дверите         
        на душата към нейните дълбини.        
ПАИСИЙ        Пристъпва плахо към иконата, но когато се навежда        
        да я целуне, отскача уплашено назад.        
        - Не мога, отче Найдене, не мога. Грешен съм аз, окаяният!        
НАЙДЕН        - Грешeн !?        
ПАИСИЙ        - Отдавна исках да ти призная, но все не се решавах.        
НАЙДЕН        - Кажи, не мъчи душата си .        
ПАИСИЙ        - На село се влюбих в едно момиче, едно чудно хубаво момиче!         
        Погледът и, мил и топъл, галеше като лазура на морето. Усмивката,         
        светла и чиста, блестеше като росата на Атон. Душата и, ведра и         
        дъхава, мамеше като олеандрите на Хилендар. Снагата и, стройна и         
        гъвкава, се виеше като кипарисите на Пантелеймон. Обичах я, обичах         
        я безумно, но Бог я прибра при себе си. Години минаха оттогава, но и         
        днес, река ли да целуна иконата на Светата Майка, лицето и взима         
        чертите на Дивна, мамят ме нейните устни! Нещо става с мене, отче.         
        Рогатият е обсебил душата ми и ме тласка към геената. И постих, и         
        свещи палих, и причастие вземах - нищо не помага. Унизен съм.        
НАЙДЕН        - Бог изпраща любовта на човеците не да ги унижи и оскърби, а да ги         
        стори по-добри, да запази душите им от оскотяване.
ПАИСИЙ        - Господи, каква е тая сила, дето вече толкова време...
НАЙДЕН        - Вик на младостта. Ще мине време и блудницата плът сама ще се
        надсмее над своите терзания. Но то не е грях.
ПАИСИЙ        - Благодаря ти, учителю !
НАЙДЕН        - Гледам, напоследък не учиш много ревностно езиците, защо ?  
ПАИСИЙ        - Вражи езици!
НАЙДЕН        - Езиците не могат да бъдат врагове, момче, те са само приятели.
        Езиците на елините и латините са много древни и богати. Научиш ли
        ги - две очи от окатите повече ще имаш. Това е немара, повече трябва
        да се стараеш.
ПАИСИЙ        - Прости, учителю, ще се постарая. Ще се постарая, защото един ден
        голям срам брах за своята немара.
НАЙДЕН        - Срам?
ПАИСИЙ        - Преди време игумена ме изпрати в Карея, да занеса писмо до
        Патриаршията. По улиците срещам хора и ги питам къде се намира
        конакът на Хилендар, а те ме гледат и не разбират. Само един се
        изрепчи срещу мен и вика: “Като не знае езика, кой изпраща тоя
        простак за писмоносец?” Почувствах се унизен и оскърбен за своето
        невежество. Станах за посмешище.
НАЙДЕН        - Отец Хироним дойде снощи да се жалва от тебе. Рече, че сега пак ще дойде.
ПАИСИЙ        - Ще съдера от лобут този фанариот, започне ли пак да ти досажда.
НАЙДЕН        - Ей го идва. Посрещни го благодушно.
        
Паисий с неудоволствие въвежда Хероним.         
        
ХЕРОНИМ        - Добро утро! /Целува ръка на Найден./
НАЙДЕН        - Дал ти Бог добро, Херониме.
ХЕРОНИМ        - Отче Найдене, аз не искам да се меся, но дойдох пак да се жалвам от
        твоя послушник.
НАЙДЕН        - С какво заслужи твоето справедливо възмущение?
ХЕРОНИМ        - Бие ме и ми вика: ”подлога фанариотска“.
ПАИСИЙ        - Не съм го бил, само го бутнах.
ХЕРОНИМ        - Онзи ден на чешмата цяла стомна изля на главата ми, защо?
ПАИСИЙ          - За да се охладиш, защото много се палиш в хлевоустията си.
ХЕРОНИМ        - Като посягаш на ближния си, все едно, че на Господа посягаш.
ПАИСИЙ        - От Лукавия бяха тези приказки, а не от Господа.
ХЕРОНИМ        - Да не мислиш, че ме е страх от тебе. Че кой си ти – прост и неук
        новак. А аз, ехей, седем стомни само като послушник съм счупил.
ПАИСИЙ        - Главата е трябвало да си счупиш.
ХЕРОНИМ        - Посегнеш ли още веднъж - на игумена ще се оплача .
ПАИСИЙ        - На Архангел Михаил ще се оплачеш. Не престанеш ли да клеветиш,
        да доносничиш, не си ли събереш акъла в главата, подлога
        фанариотска, в геената ще те натикам!
ХЕРОНИМ        - Че какво съм ти рекъл, бе, какво съм ти рекъл - вургар съм ти рекъл
        - ами вургар си. Я се виж на какво приличаш, пю. Брат на проигумена,  
        пърцалко! Вургарска работа.
ПАИСИЙ        - Ей сега ще видиш ти една “българска работа”
        
Боричкат се Паисий го поваля. Влиза Бранимир.        
        
БРАНИМИР        - О-хоо, пехливани! Лепо, лепо. Добро утро, отче Найдене
Целува му ръка.        
НАЙДЕН        - Добре дошъл, отче Бранимире.
ХЕРОНИМ        - Отче Найденее, варди ме, тоя е пощурял !
ХЕРОНИМ        - Остави го!
НАЙДЕН        - Той ще ми вика на мене подлога! Кажи бе, Бранимире, кажи аз
        подлога ли съм, а! Подлога ли съм!
БРАНИМИР        - Добре де, добре, подлога си. Успокой се, що се косиш. Отче Найдене,
        игумен Висарион те моли да отидеш при него в съборната, щото искал
        да се посъветва нещо с тебе.
НАЙДЕН         - Сега ли?
БРАНИМИР        - Каза, ако обичаш веднага, щото чака .
НАЙДЕН        - Хайде, момче .
        
Найден и Паисий излизат.        
        
БРАНИМИР        - Хукнаха като на пожар.
ХЕРОНИМ        - Тъкмо сгода да разберем къде дъртият крие тоя проклет тайник.
        
БРАНИМИР        - За какво му е на отец Найден тайник?
        
ХЕРОНИМ        - В тайник никой не крие скъсаните си кондури, бе будала. Крият се
        пари, много пари !
БРАНИМИР        - Пари  у отец Найден! Човече, ти не си в ред!
ХЕРОНИМ        - Да проверим.
БРАНИМИР        - Юдова работа е това.
ХЕРОНИМ        - Страх ли те е?
БРАНИМИР        - Без страх влизам само в килията на папеса Йоана. Отец Найден е
        най–почитаният човек в Хилендар.
ХЕРОНИМ        - Изкуфял старец, изпечен крадец !
БРАНИМИР        - Отец Найден е светец. Него Рогатият не може да съблазни. Душа у
        дисаги носи вече.
ХЕРОНИМ        - Отец Серпион и оттам ще я извади. Ти знаеш ли кой е отец Натанаил,
        а? Не знаеш.
БРАНИМИР        - Знам, най–благият монах в Хилендар .
ХЕРОНИМ        - Най–върлият комита в Хилендар. Колко бой е изял за кражба, само
        той си знае. В Карея преди години две гърчета яко го били, щото
        спорил с тях.
БРАНИМИР        - Ама казват, че и той не им останал длъжен. Така фраснал едного, та
        седмици фъфлел като пелтек с подута джука.
ХЕРОНИМ        - Побойник!
БРАНИМИР        - Злословиш, душо продажна .
ХЕРОНИМ        - Той сам признава, че е окрал парите на Рилската обител. Много пари, хиляди!
БРАНИМИР        - И къде е дянал тези пари, бахчи ли си е купил в Солун или палат си е
        построил в Гетциманската градина.
ХЕРОНИМ        - До днес не са намерени. Дъртият има тайник, сигурен съм. Това “дете
        на манастира” е същински сатана.
БРАНИМИР         - Защо му викат дете на манастира ?
ХЕРОНИМ        - Защото е отрасъл тук.
БРАНИМИР        - Хайде бе, в манастира деца не взимат .
ХЕРОНИМ        - Преди много години, по  време на Голямата чума било, отец Галитон
        минавал през някакво село към Стипоне и що да види: селото пусто,
        вредом мъртвило. Чумата покосила всички. Само гладни кучета виели
        зловещо. Но на една от улиците, о, чудо! Сред труповете проплакало
        дете. Види се, Господ не искал да прибере душата му. В манастира го
        кръстили Найден – сиреч намерен. Пораснал, изучили го и станал
        първи между тях .
БРАНИМИР        - Ей, май се връщат.
ХЕРОНИМ        - Бягай, бягай да бягаме. Завари ли ни тука, жална ни майка.
        
Хероним и Бранимир избягват през църквата преди да влязат Найден и Лавренти.        
        
НАЙДЕН        - Намери ли го?
ЛАВРЕНТИЙ        - Намерих го, но не можах да го вразумя. Твърдо е решил и ще го
        стори. Помогни ми, отче, тебе по ще послуша.
НАЙДЕН        - Какво е станало?
ЛАВРЕНТИЙ        - Преди време игуменът закупи зърно за Хилендар от Кондоянис в Йерисо.
НАЙДЕН        - Знам.
ЛАВРЕНТИЙ        - Преди време там разбойници агаряни пребиха керванджията,
        отишъл да докара житото и се заканили, че ще убият всеки, който
        реши да търгува с Кондоянис.
НАЙДЕН        - И що?
ЛАВРЕНТИЙ        - Преди седмици Керванджи Танас отиде да докара житото и не се върна.
НАЙДЕН        - Господи пресвети! И той иска да отиде, защо?
ЛАВРЕНТИЙ        - Първи приятели бяха.
НАЙДЕН        - Не потърсиха ли злосторниците?
ЛАВРЕНТИЙ        - Потърсиха – нищо. То всички знаят, че това са копоите на житар
        Селиоглу, но никой не смее да ги назове.
НАЙДЕН        - Защо?
ЛАВРЕНТИЙ        - Валията на Солун стои зад гърба му.
        
( Влиза Паисий )        
        
ПАИСИЙ        - Оплака ли се и на него?
ЛАВРЕНТИЙ        - Вразуми се, братко! Зад Селиоглу стоят копоите на една империя.
ПАИСИЙ        - И ще ги оставим да безчинстват? Те пребиха нещастния Танас. Ще отида.
ЛАВРЕНТИЙ        - Не бързай да взимаш фатални решения. Отче Найдене, кажи му, че
        това е неразумно.
НАЙДЕН        - Някой трябва да ги възпре, Лаврентий.
ЛАВРЕНТИЙ        - Защо този някой трябва да бъде той?
ПАИСИЙ        - Защото го дължа на Танас.
ЛАВРЕНТИЙ        - Управата ще открие злосторниците, ще ги накаже.
ПАИСИЙ        - Тези жалки продажници пръста няма да си помръднат.
ЛАВРЕНТИЙ        - Какво, по дяволите, ти е  сторила Управата, та с такава злоба
        говориш за тях? Защо се скарахте с Яни от Кинотиса?
ПАИСИЙ        - Защото е подлец!
ЛАВРЕНТИЙ        - Остави Бог да реши кой какъв е.
ПАИСИЙ        - Не решава Господа, а Кинотиса.
ЛАВРЕНТИЙ        - Това е съветът на светите старци. Техните решения трябва да се изпълняват.
ПАИСИЙ        - Чувал съм вече тези приказки.
ЛАВРЕДТИЙ        - Не ти ли стигат срама и мъките от предишното наказание?
ПАИСИЙ        -Това не е наказание, а спасение.
ЛАВРЕНТИЙ        - Вразуми се, момче. За Банско ли ти домъчня?
ПАИСИЙ        - Ако мога да поскитам из Пирина за ден поне, мисля, че душата ми ще се отпуши.
ЛАВРЕНТИЙ        - В манастира има толкова празници.
ПАИСИЙ        - В манастира има, но в душата няма.
ЛАВРЕНТИЙ        - Какво искаш  всъщност?
ПАИСИЙ         - Не зная, но така повече не може да се живее.
ЛАВРЕНТИЙ        - Ако ти е тежко, кажи, мога да наредя нещо за тебе.
ПАИСИЙ        - Дошлото даром е бреме за душата.
ЛАВРЕНТИЙ        - Така е. Драго ми е като слушам, че много четеш, усърдно се молиш, в
        книгохранилницата се заседяваш.
ПАИСИЙ        - Помагам на отец Никодим да почистваме книгите и да редим долапите.
ЛАВРЕНТИЙ         - Богоугодно е, но цял живот послушник не можеш да стоиш. Време е
        да се подстрижеш, покой за душата си да намериш.
ПАИСИЙ        - В море от неправди човек трудно намира покой за душата си.
ЛАВРЕНТИЙ        - И  все така с юмруци ли право ще раздаваш, докога?
ПАИСИЙ        - Докато се очисти земята от потисници и фанариоти.
ЛАВРЕНТИЙ        - Добре се е потрудил отец Найден, но срещу всички не можеш да
        застанеш. Вчера отец Серпион пристигна да търси злосторниците, той
        ще ги намери.
ПАИСИЙ        - Какъв е този Серпион?
ЛАВРЕНТИЙ        - Големец, пратеник на Патриаршията. Умен, учен и коварен.
        Фанариот на фанариотите.
ПАИСИЙ        - Къде живее?
ЛАВРЕНТИЙ        - В Солун, в Карея – навсякъде.
ПАИСИЙ        - Откъде знае за Танас?
ЛАВРЕНТИЙ        - Той всичко знае. Ушите и очите на Управата. Пази се от него.
ПАИСИЙ        - Толкова ли е страшен?
ЛАВРЕНТИЙ        - От него всички се страхуват - и послушници, и монаси, и игумени.
ПАИСИЙ        - Защо?
ЛАВРЕНТИЙ        - Защото наред с кръста му е дадено и копие, да пази реда в
        манастирите и православната вяра. Ела да влезем в килията да
        поговорим пак с отец Найден.
        
Паисий и Лаврентий влизат в килията. През църквата преминават Висарион и Хероним        
        
ХЕРОНИМ        - Аз не искам да се меся, но всички знаят какво става в килията на
        отец Найден.
ВИСАРИОН        - Какво става?
ХЕРОНИМ        - Събират се разни монаси и уж за историята говорят, но все против
        Управата говорят.
ВИСАРИОН        - Пак ли Паисий ги подкокоросва?
ХЕРОНИМ        - Откак се върна от пожара в Симопетра, по-горен от йеромонах се сторва.
ВИСАРИОН        - Бил е на пожара в Симопетра? Никога не е споменавал.
ХЕРОНИМ        - Е, то  крушката си има опашчица, отче игумене. Казват, че тогава от
        манастира сребърен кръст изчезнал.
ВИСАРИОН        - Как така да не клеветиш, отче. Защо ще го прави?
ХЕРОНИМ        - Е-е, щестлавие! Брат му хаджи Вълчо прави параклис в Зограф. Той
        също иска ктитор да се назове и побарва.
        
Влиза Паисий. Хероним бързо изчезва.        
        
ВИСАРИОН        - Послушник, ела насам. Искам да те питам нещо, може ли?
ПАИСИЙ        - Повели, господня ти.
ВИСАРИОН        - Каква е тази песен “Мила моя майно льо”, разбунила духовете в Хилендар?
ПАИСИЙ        - Стара българска народна песен.
ВИСАРИОН        - Да се пеят бунтовни песни в манастира е обидно нарушение.
ПАИСИЙ        - Нима една песен, която пее цял народ, може да бъде обидно
        нарушение, отче игумене?
ВИСАРИОН        - Може, момче, може, щом поставя един милет над друг.
ПАИСИЙ        - Всички отци: сърби, власи, арменци, свои песни имат и обичат да ги пеят.
ВИСАРИОН        - В манастира няма сърби, власи и арменци. Тук има само Божи слуги.
        След работа в градината си се нахвърлил с юмруци срещу всички,
        защо?
ПАИСИЙ        - Сипеха хули недостойни срещу всичко българско.
ВИСАРИОН        - Нарекъл си ги продажници и фанариоти.
ПАИСИЙ        - Те са такива!
ВИСАРИОН        - Ще понесеш сурово наказание от Кинотиса, ако не се покаеш и
        вразумиш. В зандана ще изгниеш, момче.
ПАИСИЙ        - Всеки с кръста си, отче игумене.
ВИСАРИОН        - Ще уведомя  предостойния ти брат Лаврентий за твоето поведение.
        
Висарион влиза в олтаря. От килията излиза Найден.        
        
НАЙДЕН        - Какво ти е, момче?
ПАИСИЙ        - Нищо. Това е несправедливо! Игуменът отново иска да ме накаже.
НАЙДЕН        - Ела, не се кахъри. Седни тук и слушай. Време е да ти кажа някои
        немного лицеприятни неща за себе си. Години вече си ми послушник,
        послушник - не, а слуга. Ако това не ти е по сърце, аз не искам
        послушанието ти.
ПАИСИЙ        - Какво говориш, учителю, ти ми даде толкова много. Направи ме
        писмен, очите за света ми отвори.
НАЙДЕН        - Трудно е на юнеца в един ярем със стария вол. Буйна е кръвта ти, но
        възпирай юмруците си. Добро няма да ти донесат. Людете в манастира
        са твои братя и трябва да ги обичаш по братски.
ПАИСИЙ        - И фанариотите, които ме оковаха?
НАЙДЕН        - Оковават краката, душата не могат. Хилендар има свои канони,
        наредени преди много лета, те трябва да се спазват.  
ПАИСИЙ        - Когато вечер минавам покрай килиите на отците, аз виждам, че
        много от тях не живеят по тези канони. И лукавстват, и лентяйстват, и
        на чуждо посягат, и скверности вършат.
НАЙДЕН        - Със сила можеш да победиш слабия, със словото и любовта - всички.
ПАИСИЙ        - Не зная, Бога ми, не зная. Вече съм объркан. Най-добре е да се махна.
НАЙДЕН        - Къде?
ПАИСИЙ        - На село.
НАЙДЕН        - При конете?
ПАИСИЙ        - А тук що: живеем наедно, а сме далеч един от друг. Молим се на Бога,
        а в душите ни пусто и празно. Правим добро, а срещаме зло.
НАЙДЕН        - Доброто е като звъна на симандрата. Мислиш, че се губи напразно
        към върховете, а то вика за помощ, зове людете, стряска умовете,
        калява душите, гони бесовете.
ПАИСИЙ        - На Атон живеят и власи, и сърби, и гърци, и руси и всеки пази
        своето. Само някои наши българи хулят своето и по чуждо се влачат.
        Защо, учителю?
НАЙДЕН        - Когато в душата е тъмно, човек тръгва подир всяка светлинка,
        блеснала дори над чуждия друм.
ПАИСИЙ         - А наша, българска светлина няма ли, отче?
НАЙДЕН        - Има, но духом силни мъже трябват, за да я намерят.
ПАИСИЙ        - Къде да я търсят?
НАЙДЕН        - В книгите и хрисовулите.
ПАИСИЙ        - Има ли наши книги и хрисовули?
НАЙДЕН        - Има и много повече е имало, но са ги укрили и изгорили.
ПАИСИЙ        - Кому е нуждно да гори святото?
НАЙДЕН        - На тези, които пречи светлината българска. Виждаш ли този белег
        тука. С българска книга е горено.
ПАИСИЙ        - Отче, Найдене!
НАЙДЕН        - Гориха ги фанариотите, хвърляха ги една по една в пещта на
        магерницата и лукавстваха, и се смееха, и се подиграваха!
ПАИСИЙ        - Отче, на тебе не ти е добре. Да извикам бачо Лаврентий да ти почете?
НАЙДЕН        - Колко молитви са ми четени, досега херувимче трябваше да стана,
        така че, ако някога ти потрябва помощ...
ПАИСИЙ        - Не думай така, грехота е!
НАЙДЕН        - Когато бях на осемнадесет години, в Боянската обител се представи
        йеромонах Милетий, царство му небесно, миро да тече от костите му.
        Тогава игуменът ме изпрати в Бояна да видя дали е копан на харно
        място. Да прибера парите, събрани от таксита и някои книги и вещи.
        Голяма буна заварих в Софийския вилает. Агаряните безчинстваха.
        След голямата битка българите се затвориха в Урвич. Въпрос на дни
        беше да влезат и да ги изколят, а там бяха все жени и деца. За да ги
        освободят, агаряните поискаха голям откуп. Тогава в Бояна дойдоха
        водачите на буната и замолиха в името на Бога да спасим
        нещастниците. Още същия ден отидох на Урвич. Дадох парите на
        Милетий и спасихме ги. В Хилендар донесох само кадилницата и
        минея с приписката. Излъгах, че по пътя са  ме нападнали разбойници
        и откраднали всичко. Не ми повярваха. Набедиха ме, че съм
        откраднал парите. От стотици, мълвата ги направи хиляди.
ПАИСИЙ        - Не им ли каза истината?
НАЙДЕН        - Нима можех да предам на джелатите тези смели българи? Приех
        “вината” и “позора” върху себе си.
ПАИСИЙ        - И те пуснаха?
НАЙДЕН        - Пуснаха ме, но скоро съжалиха.
ПАИСИЙ        - Защо?
НАЙДЕН        - Прочетоха приписката от менея.
ПАИСИЙ        - Каква приписка?
НАЙДЕН        - Една приписка от тридесет думи, писана в годината, когато се
        изпълнили триста лета от гибелта на Българското царство. Звучат
        като зов, като молитва упокойна, като камбаната на умряло: “дан,
        даан”! За всеки десет робски години, само по една дума. Но те запалиха
        огън под краката на фанариоти и агаряни. В Зограф и Хилендар
        говореха само за приписката, монасите я цитираха наизуст и това
        фанариотите не можаха да ми простят. Един ден в килията нахълтаха
        някакви люде, вързаха ми ръцете и ме помъкнаха. Оттук започнаха
        мъките на твоя изповедник, грешнаго раба Найдена.
ПАИСИЙ        - После?
НАЙДЕН        - Десет дни и десет нощи нарувах от болка като добиче. Подвергнат
        бях на мъки, които можеше да понесе само едно куче: висях на
        синджир, стягаха ме в менгеме, чупиха ми костите, пареха ме с вода и
        лукавстваха, и се подиграваха с всичко българско. Тогава запалиха
        минея с приписката и гориха ми с него месата, докато минах в
        небитието...
ПАИСИЙ        - Господи пресвети!
НАЙДЕН        - Такава е съдбата на нашите книги и хрисовули. Тъпкани, ругани,
        горени, анатемосвани трижди повече от людете.
ПАИСИЙ        - Всички ме убеждаваха, че Света гора е един спокоен кът.
НАЙДЕН        - Истина е. Прекрачил прага на тази обител, всеки сам решава дали да
        поеме пътя на апостолите или да прекара дните си в леност и
        спокойствие. Манастирът е топлик, който събира водите си от
        дълбините на човешките надежди.
ПАИСИЙ        - И монасите са натоварени да носят тези надежди?
НАЙДЕН        - Ако някога решиш да се подстрижеш, заклевам те, не стой тука.
        Стани таксидиот, иди сред людете. България чака своите апостоли.
        Стар съм аз вече. Скоро Бог ще ме повика при себе си. Време е вие,
        младите, да понесете кръста на спасението българско...
ПАИСИЙ        - Благодаря ти, отче Найдене,  ще мога ли, ще бъда  ли достоен?
НОЙДЕН        - Ако презреш и болка, и мъка, и всичко свое - ще бъдеш. Ако в живота
        си имаш българското наравно с христовото - ще бъдеш. Но ако в
        душата ти има неверие и страх - не го приемай. Коленичи сега, тука
        пред мене, в светлината на тази обител, целуни светия кръст и пред
        лицето на страдална България кажи: ще бъде ли това?
ПАИСИЙ        - Ще бъде, учителю!
НАЙДЕН        - Да бъде, во веки веков, амин.
        
(следва)