автор: azz

чакам с разголени устни,
бедра със цвят на залез
очите ми затворени като прозорци
когато звуците катереха
улука в тъмното
прозрачно, стръвно обладаваха
чертата, по която залеза
се плъзгаше
надолу, все по- долу, пак надолу
във яростно отхапване на времето
постелило хамак между брадичката
и раменете в ямката на тъмното
там всяко влизане е дяволско
по- безподобно и от грохота
на хилядите молекули
между пръстите
когато ги бродираш върху кожата
със аромат на смИрна и на гъдел