автор: c_ant

и изгледът от нищото е леност
бучка захар
черна като шум по устните
на присмех
изляла същностите си от
себеутвърждаване

по стойностите на предметите
и другости на
съществуването

докъдето могат да се случват
разликите
измислени и крехки
досущ като декор на пристъп
изместен от предходното

прозрачно-восъчен
покрит с мехури от застигане
накъдето крачех
с високосни рамене

по плешивото на добродетели
застинали на капки
по гърба ми
и по кожите на времето

нагълтах се с очи в това
докосване и

... пред околния свят"

на малки течни паузи
подути по загриженостите на
блеснало в единството
откъсване