Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 388
ХуЛитери: 4
Всичко: 392

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Albatros
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаписмо (част първа)
раздел: Други ...
автор: apollyn

Горчи ми… Горчи ми да си спомня колко много плаках. Всеки спомен за теб горчи.
на човека, който съм обичала повече от всичко на света

Здравей…
Сякаш минаха векове от последното ми писмо до теб. И може би е така… Година ни разделя от онзи единствен път, в който се престраших да ти напиша нещо подобно… Година… или може би две… Вече не знам. Струва ми се, че времето е прелетяло покрай мен и, макар че трябваше вече да те е отнесло със себе си, ти още си тук. В сърцето ми…
Здравей, обич моя… Иска ми се да се събуждам сутрин и да го шепна в кожата ти. Ала уви… Ти си твърде далеч от горчиво-сладката ми обич, от мен, от миналото ни. Мисля си, че вече си забравил. Мисля си, че нищо не е останало от твоите чувства към мен. Но все пак… Все пак нещо в мен подклажда греховната надежда, че може би все още ме обичаш, както твърдеше тогава. Какво се промени?! Какво изгубихме…
Аз те обичам. Не те обвинявам. Не те мразя. Не те презирам. Не искам да издера очите ти в болезнен спазъм, предизвикан от помятането на тази тъй крехка връзка, на тази тъй нежна обич. Аз просто те обичам. И знам единствено, че все още ме боли.
Горчиш. Горчиш в сърцето ми, в очите ми, в лъжите ми. Защото аз те лъгах. Всеки път, когато се срещнехме и аз те отминавах с хладно безразличие. Всеки път, когато ти дарявах някой уж случаен поглед, пълен с абсолютно пренебрежение. Аз те лъжех. Лъжех те с мълчанието си, с отказа си да говорим. Горчах сама на себе си. Горчеше ми да те обичам толкова. И продължавах да лъжа. И да мълча. И да съм уж безразлична. И всичко това толкова горчеше в устата ми, че се научих да обичам тази горчилка, да се задоволявам с натрапчивия й вкус, вместо да изтичам в обятията ти и да ти кажа колко много, колко отчаяно те обичам, колко много имам нужда от теб, колко много искам да заспя в прегръдките ти, за да намеря най-сетне утеха…
Обичах те. Тогава. И сега. Сега просто съзнавам колко много означава тази обич за затвореното ми сърце. Защото много пъти оставях друг да ме докосва, да ме милва и да ме обича. И нито веднъж не успях да обикна. Не успях да обикна с онази гореща, изпепеляваща обич, която изпитвах към теб. Аз исках да ти дам всичко. Аз искам да ти дам себе си. Сега съзнавам, че тогава ти ми дари сърцето си. А аз седях в мрака на собственото си безсилие пред тази красота и не можах да спася дори себе си.
Горчи ми… Горчи ми да си спомня колко много плаках. Всеки спомен за теб горчи. Нашето първо "обичам те" в онзи прекрасен летен дъжд. Тогава ти повярвах и те обикнах повече от всякога. Тогава повярвах сама на себе си. Почувствах се силна. Почувствах се щастлива. Нямаше значение, че зъзна. Беше ми достатъчно да се гуша в мократа ти прегръдка и да чувствам как шепнеш в косите ми.
Здравей, обич моя… Колко много те обичам… И колко много имам нужда от теб… В обичта ми към теб вече няма сладост. Тя е просто горчива, смътна болка, чувство за безкрайната празнота, която остави раздялата ни… Обичам те… И тази обич горчи в мен и в очите ми… Не искам да се връщаш в живота ми. Не искам да те губя втори път…

Обичам те..


Публикувано от hixxtam на 15.06.2004 @ 14:47:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apollyn

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2022 год. / 12:23:30 часа

добави твой текст
"писмо (част първа)" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: писмо (част първа)
от Lazy_666 (lazy_666@abv.bg) на 19.06.2004 @ 11:18:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ще спра да ти чета произведенията когато съм на работа.
не мога да си позволя да се разрева като петокласник.

Lazy_666


Re: писмо (част първа)
от siva (taboo) на 23.07.2004 @ 01:49:15
(Профил | Изпрати бележка) http://penjopenev.faithweb.com
лъжеш ме

:)