автор: milam

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
вече толкова есени,
със огъня във камината
на късните вечери,
с песента на щурците
преди разсъмване.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
в снеговитата зима,
уловила снежинка
и смеха на звезди,
искрица от виното,
което отпиваш.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
рано на пролет,
разцъфтялата свежест
със дъх на треви
и като птицата бързала
да се завърне от полет.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
когато е лято
и както вълната
прегръщам брега,
а после оставям
следите по пясъка.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
различна и същата,
на ручей звънливата
песен в зори,
понякога слънчева,
понякога тъжна.

15.07. - 18.07.2007 г
Мила Ник