автор: Rumir

Остров Тасос. Кристално чиста вода. Малки, безлюдни , закътани плажове. Отвесни скали, заграждащи спокойни заливи. Борови гори, които на места влизат направо във морето.
И риба – много риба....

Аз, като един запален риболовец – е нема как да не се пробвам. Всички такъми са ми в колата. Ставам една сутрин, събирам всичко и отивам на най - близкия кей. Лимена – нещо като столица на Тасос. Китно градче, с много бели къщи, много зеленина, цветя и тесни улички. От страни – зелени хълмове, с красиви маслинени горички, античен амфитеатър и замък на върха. И огромен пристан. Лодки, яхти, кораби. Кея – направо рай за хвърляне на прътове. Ятата риба – направо сякаш викат – тука сме – хвърляй въдицата и веднага захапваме стръвта.
Веднага се сещам – ми аз нямам стръв бе, освен един хляб в сака, дето децата го използват за сандвичи, като обикаляме насам – натам из острова – на голи куки ли ще ловя.
Стигам на кея – една права алея, пейки една до друга, зад тях красиви зелени градини, със стройно подредени огромни палми. Избирам си една пейка и мятам такъмите на нея. Оглеждам се. Ми то – почти няма рибари – само двама съмнителни типове – с огромни мустаци са заболи по един прът в специално направени дупки в бетона, вирнали са се право нагоре, със звънчета на върха. Седят на пейката пушат яко и нещо си ломотят.
Ще ловя кефали. Вадя с гордост 4 метров мач и почвам бавно да го разгъвам. Така съм се обърнал, че ония щураци да ме гледат – ся ще им покажа как българин лови риба в Бяло море. Макарата ми е маркова, влакното 0.36, абе нещо и 15 кила да удари – при внимателно водене ще го изкарам на брега. Разгъвам и слагам кеп до себе си. Кутията с принадлежности също е до мене. Олово, с четри куки десетки. Така ще ловя. Тия кефали, така както ги гледам на два три метра от брега са не повече от кило и половина – две. Оп – пак се сещам – стръв. Бяха ми казали колеги, че беломорския кефал удрял яко на кора от франзела. Навиваш кората на франзелата на роло, около нея омотаваш едно чепаре с десетина куки. И хвърляш – вадиш. Добре де, ама аз имам хляб, бял– софийски, и вече така се е спекъл, че кората както я пипнеш, веднага се рони. Обаче аз нали съм печен риболовец – веднага се сещам – ще побългарявам.. Роня хляба в кофичката , сипвам минерална вода от шишето – качамак ще правя. Гледам ония двамата сочат нещо към мене и плямпорат. Обсъждат ме нещо – ясно. Дреме ми. Те мене не мое да ме учат как се лови риба у Бело море. Аз що шарани съм извадил от Суходолския гьол – ехееее...Качамака е готов - Твърдостта му е такава, че да не пада от куките. Правя топчета, слагам на куките. Събличам се по бански, слънцето, макар и да наближава седем сутринта се е показало и почва да пече. Вземам пръта – с отмерена крачка се приближавам към ръба на кея и замятам грациозно със заучено движение. Перфектно. Изчаквам оловото да потъне, опъвам влакното, забождам и аз пръта в специално направената дупка за целта в бетона и поглеждам върха. Дан, дан – два яки удара веднага. Засичам както го правя на езерата на Долни Богров – навивам – некому дедовия – голи куки. Изпуснах го – викам си. Адреналина почва да ми се вдига яко. Ще направя работата тука. Зареждам пак, мятам, веднага удар, засичам – голи куки пак. Така десетина пъти. Качамака взе да намалява, в кофичката и око на риба нема. Крадешком поглеждам към ония двамата – нещо се смеят. И от време на време вадят по некой кефал красавец.
Ясно, нещо не правя както трябва. Срам не срам, отивам да ги питам. Ухилвам се до ушите и на бос крак шляпам по бетона към тях. Черни, мустакати, загорели от слънцето. С помътнели очи – явно са пили узо до сабале. Един найлонов плик – пълен с кефали...
-Мараба пичове. Как е , върви ли... провиквам се бодро...
-Калимера... – отвръща ми единия с дрезгав глас...
Калимера, калиспера, бех чул тия думи – ма не знам какво значат. Верно, че знам два западни езика, един братскоизточний, за граовския да не говорим – ма тоя не го чаткам. Превключвам на английски...
-Морнинг. Хау ар ю...Инглиш?
-Охи, охи, Елла, Елла...
Абе тия нещо заболя ли ги та ме викат – (после разбрах, че ми казвали – не, не, гръцки, гръцки)...
Аз обаче знам още един език – тоя с ръкомаханията и международните звуци. Посочвам рибата, отварям си устата и с дясната си ръка почвам сякаш да пъхам нещо в нея. За по голяма достоверност – почвам и да викам – ам, ам.
Ония се споглеждат, мълчат три секунди и избухват в смях. Единия става, потупва ме по рамото, вади шише узо от кошче за риба, ама такова, яко измръзнало подава ми го и насочва палеца към устата си. Веднага разбрах, че и на гръцки – Пий - е и като на граовски. Отпивам аз яка глътка – резна ме през шкембака даже – и се готвя на международния език да ги питам на каква стръв ловят кефалите... Обаче ония не са глупави – вадят едно бурканче – гледам цървици , ама такива някакви международни цървици – демек морски. А сега де...
Да им искам – ще се изложа, пък и съм чул, че византийците са по скръндзави от наште габровци. Нема начин да нема рибарски магазин тука. Оглеждам крайбрежната улица. Всичко затворено. И кафетата даже. Верно – сещам се, тия тука отварят към десет – до дванайсе, после легат да спят и чак към пет. Щото жегата много ги морила. Ич не са издръжливи като нас – и веднага се сещам за колегите в офиса – дано бачкат климатиците.
Обаче освен, че съм рибар, нали съм и инженер, веднага ми щуква в главата следващата идея. Поглеждам във водата – ята секакви риби. Нема начин да нема начин. Ще ги морим на влашка плувка. Що маздруга съм извадил тека по Дунава. Перкам още един гълток от узото, махам с ръка за чао на комшиите и отивам на мойта пейка. Вадя от калъфа карбонката, даже е стъкмена – миналата седмица с Хипара в Козлодуй избихме таранката от понтона на кораба Радецки. В куфарчето са ми останали две три кутийки с бели червеи – некои дето кокален му викат. Верно – половината на мухи са станали – оп... сякаш ме удари ябълката по главата, просветна ми – на муха бе... Окачвам муха – мятам – плувката още във въздуха – влакното се опъва. Ряз – засичам и те го рибето – изваждам го на кея.
Хванах първата си риба в Бяло море – ма и тази риба – некак си международна. На външен вид – като таранка – само, че плоска, като платика, с жълти перки и черна напречна широка ивица към опашката. Това па що е сега – почвам да се дзверим. Откачам я и бегам бърже при мустакатите да питам.
-Ципура, ципура... Ми викат.
-Не знам какво е ципура - ама пак викам - ам, ам и познатия жест с ръката...
-Ам, ам, ми отвръщат и почват да се търкат по корема елините.
Ясно – яде се значи. Метам още един гълток узо на крак и за по сигурно обаче, изтичвам до близкото кръчме – гледам отвънка менюто с различни морски деликатеси снимани на едно табло – сготвени направо, и в една от чиниите разпознавам същите рибета. Не са ме излъгали значи. Друго си е ръка да пипне , око да види.
Връщам се на кея, и като се почна една – фърлиш вадиш, фърлиш вадиш.. Не съм се усетил кога около мене се събрали зяпачи. Гърци, сърби, западняци северняци. Всякакви. И щракат яко с камерите. Мине се не мине се и некоя девойка току ми каже:
-Кен ай мейк а шот вид ю – може ли да се снимам с тебе демек...
Епа как да не може – вдигам въдицата с едната ръка, рибето така да се вижда на преден план – обгръщам момето с другата и се нахилвам яко. Нека разнасят снимките из европата и по света – да видат кога граовец е избил рибата у Бело море на влашка плувка. Па и за вечерта и други рибета ще да има... и поглеждам зъсукано към мацката...
Те тека – лових един час и ми писна. Напуних торбето – къде пет кила... Ама па що да я правим сега. Компютърчето в главундарката ми никога не ме подвежда. Па прещрака. Събирам такъмите, взимам торбето с рибетата и отивам в най- близката кръчма. Почнали са да работят вече. Тъкмо се питам на какъв език да заговоря келнерчето – то изпрасква...
-Бате – ти да не си от България бе... Такова шоу само българин може да спретне...
-Граовец съм, я ти ми кажи колко струва порция от тия рибета у ваща кръчма?
-Кръчмите са у България. Това тука таверни им викат. Три рибета на скара, с подправките - 10 евро. Гарнитурата отделно.
-На ти пет кила. По-пресна нема да намериш. Ама довечера неколко порции за мене и за едно моме... И с гарнитура. И бирата - от кръчмата – на корем...
-Дадено Бате... Бизнес – тъкмо и аз ще изкарам некое евро....