автор: vboychev

Когато седнахме на тази маса
до прозореца в ляво
ти беше с мокра коса
(навън беше валяло)
но все пак достатъчно златна
за да изгубя очите си
в нея и да се моля
тайничко че ще имам
възможност пръсти
да заровя в песента й...
Поръча си чай някакъв
билков с лимонче
аз гледах ръцете ти
под които някакво слонче
мълчаливо усмихваше двете ти
небесно детски очи...
Мълчим...
После някаква дума
долетя от перваза
на съседната къща
и пресипна във гърлото ми
и сърцето превърна
в подивял горски звяр
и в очите ми течен огън наля...
А ти все така се усмихваше
допиваше чая и с всяка глътка
като старо билетче ме сгъваше
и се правеше че сълзите не виждаш...
После каза "Довиждане"
Господи! пак така небрежно усмихната
а аз само кимнах нелепо
и проклинам се
всеки ден от тогава
че онази дума
не казах...