автор: frenka

Отново на място стоя,
безшумно с пръсти тактувам.
Скука от седмици вече как практикувам.
Не заспивам, а омръзна ми овце да броя!
С празен поглед лежа,
прелиствам дните напред.
Тези преди да се видим, а после и след
и интуитивно, но здраво за тях се държа.

Трябва като детска книжка да се разрисувам,
а се влача като тенекиена кутия подир сватбена кола
или пък капя бавно като счупено кранче за вода.
Нужен ми е тласък, за да спра да буксувам.