Облечи ме в червено и ела ме вземи,
щом сънят запрепуска в ресниците.
Странник си . И такъв остани.
Разпилей . Погали ми къдриците .
С прежаднели уста чаша вино отпий.
Дионисий е сипал за двамата.
Дръзко в моята кожа се впий..
Две купчинки от пепел на Кладата...
Потреперваш от студ. Вече буден си.
Няма ме.
Само бронзов прашец е останал от мен.
Тук - там син/о - зелено очите ми пръснали.
Две тела , обгорели - сред пепел възкръснали...