автор: Kboianov

...И както се бях замислил за корените на своите болежки и несгоди, една бяла пелена се спусна пред очите ми.
   И в мъглата имаше един ангел- мълчалив и тъжен, а лявото му крило разперено настрани като счупено.
    Тогава усетих, че това е Ангела ми-Хранител и горко заплаках. Защото бе поел от всичките ми болки и скърби, без да възроптае и така е пострадал.
    И засрамен от земните си тегоби, възжелах в сърцето си да видя къде са му раните. Горещо помолих Отца и още една мъгла се спусна. И като се вдигна-видяха се костите на крилото ангелово и къде е счупено:
     От върха на крилото тръгваха две еднакво тънки костици и едната беше счупена, малко преди да стигне до ставата. А от там нагоре вървяха други две, еднакво тънки и извити като дъга, малко по-дълги костици, но здрави. И мъглата се спусна обратно, и нищо не се виждаше.
     И с „Отче наш” на уста, помолих Духа Свети да ме направлява, и дясната ми ръка премина мъглата. И докоснах счупеното място, и усетих болката там, но имаше и по цялата кост надолу.
    И наскърбен от болката ангелова, извиках с цялото си същество към Духа Свети да помогне. И силата Му премина през главата ми, разтресе ме и отиде в ръката.
    Пръстите ми поемаха от болката на Ангела и отдаваха целебната сила.
    И като усетих, че Му е поолекнало, отпуснах ръце и възславих Бога.
    Паднах на колене пред Ангела Господен, а един глас от душата ми извътре вика:
     Почитай Ангела си- Хранител!
     Не го наранявай с думи, мисли и дела!
     Отдай му най-истинната си и гореща обич!
     Излекувай ангела в сърцето си, човече!
     И- полети!
     Амин