автор: rusito

Тази нощ, дяволе, с теб ще говорим - ще обсъдим дали аз и ти сме различни понятия. Преди бях различна - събирах образа си парче по парче. Получих красива
скулптура на младо и мило момиче. Но на теб не ти допадна. Разруши ме, за да ме създадеш отново. Сега съм нова, но всяко начало е край. Пресъхнала съм, вече не плача, имам си вечна усмивка. Изслушай ме, ще ти разкажа каква съм. Можеш лукаво да се гордееш с творението си...
Имам всичко. Това означава ли, че трябва да спра? "Да"- казва обществото, "не"- казвам аз! Алчна съм като, дебнещ антилопа, тигър със зелени очи. Не ми се възхищавай. Зная, че съм красива. Скрита съм в дълбоки екзотични тайни. Но, моля те, нима си мислиш, че те обичам?! Просто имам гениален артистизъм. Познаваме прекалено добре тази игра, за да вярваме в нея. Не ме моли! Не искам да прощавам! Никой не ще получи моята милост - аз не съм служител в християнска църква. Гади ми се вече, oh sugar, няма никакъв смисъл да разиграваш театър, след като няма на кого да го пробуташ. Толкова си ми смешен, honey. Ще те изпия на топли, нежни глътки...и ще те изплюя. Изпълнена съм с чиста, натурална злоба. Ще те ужиля, само защото трябва да си изцедя отровата. Мога да сипя опиат в чашата ти. А после ще си тръгна. Аз винаги си тръгвам. И после помня всички думи. И неказаните...Секунда да поседна, че от прекалената искреност губя равновесие. Не ме наричай "мила", мили са възрастните дами в парка, мили са магазинерките. Аз съм тази, която хапе.Обградена съм с телена ограда. Избирам всеки път, когато ми казват, че нямам избор. Мъртви са маските.
Винаги съм била кучката, която съобщава лошата новина, а после дава сладко бонбонче, за да не горчи толкова изреченото. А ти ме наблюдаваш, дяволе и ми се радваш.Весело ти е, че съм ничия, че не мога мъдро да мълча, че се наливам с коняк и водка, докато добрите хора пият само напитки, от които се издига пара! Можете да си мислите за мен каквото си искате. Въобще няма да ми развалите апетита. Чувствам се на покрива на този свят. И празник си измислих. Дори си подарих цветя. В омразата си, обичам да обичам. Себе си основно. Аз съм модата и страстта. Ще целуваш хиляди устни и ще докосваш стотици длани, за да се увериш, че съм единствена. И неповторима.
Скучно ми е вече, дяволе! Жадна съм...дали да не поспя? Ела, honey, аз все още мога да милвам. Замествах те, но не съм ти изменяла. Дали ще ти направя свирка ли? Но, моля те, как бих могла да ти откажа?! Ще ти сготвя чорапите, ще разходя боклука и ще изхвърля кучето дори, ти само поискай. Аз ще ти дам. Жестока съм, защото нямам цел. Целта ограничава. Аз искам всичко, през дните стъпквам хората, а през нощите купонясвам...никога не умирам. Наздраве, дяволе, за себе си вдигам тост. Аз съм победител, а цената на успеха е висока. Великите нямат право на чувства. Затова скътах доброто под ноктите си. Бутилирах любовта си. Кожата си слях с порока. Очите си изплакнах в извора на греха. Пуснах косата си дълга и буйна, за да ви оплитам в себе си. Изковах съдбата си от студен метал. И се качих на най-далечния хълм. Наоколо нямаше хора, само свирепи и безпощадни орли. Скоро станах като тях. Щастлива ли съм, дяволе? Това ли исках...
Тази сутрин се разхождах из алеята. Вървях горда и надменна, демонстрирах висотата си. Изведнъж погледът ми беше привлечен от електронен стълб, обсипан с некролози. Нищо необичайно до тук. Но един от тях беше различен. На него познах името си. Беше загинала жена, носеща моето име. Вцепених се. Дали не закъснявах за погребението си ...?! Усещам, дяволе, как още ме наблюдаваш и как се радваш на тази в мен.На твоето подобие. На момичето, погубено от върховете и от собственото си величие.
Когато някой ден престана да се държа като кучка, моля ви, позволете ми да поостана още малко, за да ви се извиня!