автор: Pokahontas

Тълкуване на сънища
Докото разказваш
снощния си сън
на бездомното псе,
което всяка сутрин
те изпраща до работа,
то те гледа с такива очи,
че пропълзяват,
като стон,
по кожата спомени...
И усещаш с кръвта си
древния глад
на вълчицата
да замеря с вой луната.
Гневиш се
на дребните си слабости,
когато, като камъчета
хвърлени във бездна,
капят спомени,
надежди,
страхове.
Защо?!
Отдавна проумя -
хербариите нямат аромат,
ни цвят.
и по-добре е като мащерка
по сипеите да пълзиш
и с инатлива вяра
да задържаш на ръба
разпадащия се от изневери свят,
но да усещаш
лепкавия пулс на болката
и радостта по вените.
А щом зарови пръсти
вятърът в косите ти
да и` прималява под лъжичката
и да се разлюлява старата планета
от аромата на страстта ти...
После, в празни нощи,
пак да те превзема въ`лчето в кръвта
и да дълбаеш с вой луната и душата...
Но да си жива, жива, жива,
далеч от страниците на хербария.