автор: Jantra

Ние сме умни.
Ние сме толкова умни,
че когато сутрин изхвърлим боклука,
все очакваме да намерим на прага
сливи за смет.
Но тъй като отдавна
отсякохме дървото си,
бездомните птици гневно си чуруликат,
че не трябва да се вярва на приказки.

Ние сме умни.
Ние сме толкова умни,
че когато наобед изхвърлим боклука,
все очакваме да намерим в пощата
покана за бал в двореца на принца.
Но тъй като отдавна
сме само граждани,
бездомни принцове гневно ни заклеймяват,
че още не ни е дошло времето.

Ние сме умни.
Ние сме толкова умни,
че когато вечер изхвърлим боклука,
заспиваме спокойни с надеждата,
че ще сънуваме ясни и светли пътища.
Но тъй като отдавна
проспахме живота си,
бездомните ни деца разгневено крещят,
че не трябва да се вярва на сънища.