Разхождат си сиянията във очите му.
И само във умиране се случват във ръцете му.
Звездите.
Играят жмичка със ловеца си.
И нямат намерение да бъдат сгащени.
Изпърхали с крила небесния таван.
Подхлъзнали пети
по облаци-обелки от банани.
Звезди танцуват лудия си бяг.
Почти като в шаманско приношение.
На вятъра бе заплатено съучастие.
Използвал ускорението на една,
подухна в сребърната й обувчица.
Тя се олюля.
И скочи в хвърлената й насреща мрежа
за залавяне на пеперуди.
Аз и ти седяхме на хълма,
когато тупна в краката ни.
Какво си пожелахме ли?Остава тайна.
Каква липса на съчувствие към читателя!