Двата тима играеха футбол. Офицерите бяха насядали на дървени пейки, чиято боя се беше олюпила и наблюдаваха с интерес развоя на играта.
-Ловя се на бас, че нашият отбор ще победи!-каза уверено капитанът от поделение 26 340.
Те бяха шофьори на леки превозни средства-коли, джипове или мотоциклети. Войниците от другите поделения ги наричаха шеговито “Мухите”.
Не виждам как ще ни биете?!-възрази майорът от поделение 54 200.- Резултатът е 3:1 за нас и остават само15 минути до края на второто полувреме! Предупредил съм ги-размаха заканително той пръст-ако загубят ще маршируват цяла нощ на плаца!
Войниците от поделение 54 200 бяха танкисти и водачи на бронетранспортьори. Те също обслужваха тежките оръдия и хеликоптерната база. Никой не знаеше кой им беше им беше лепнал името”бръмбарите”, но дори и офицерите от другите поделения ги наричаха със звучното им име.
Неочаквано един от защитата на “мухите” открадна топката от краката на централния нападател на “бръмбарите”-той беше с танкистка куртка-и я ритна силно напред. Един от съотборниците му овладя топката и с ловък финт се отскубна от защитника.
-По дяволите!-скочи възбудено майорът, които носеше звучното име маиор Джибра и започна да маха с ръце.-Спрете го дявол да ви вземе!
-Внимавай, зад теб!-извика предупредително капитанът.
Твърде късно! Един от защитниците покоси грубо отзад централния нападател на “мухите”. Беше вътре в наказателното поле. Дузпа.
Съдията изсвири остро със свирката и посочи бялата точка. Офицерите-“бръмбари”- наскачаха възбудено и започнаха да свирят с пръсти.
-У-у-ууу! Съдията педераст! У-у-ууу!
Съдията, който беше от поделение 56 800 -те бяха спомага-телната пехота към танковете и бронетранспортьорите-даде сигнал за изпълнението на дузпата. Всички затаиха дъх. Централният нападател на “мухите” разтри глезена си и се отправи към топката.
-Искам гол!-изрева капитанът на мухите.-Вкарай гол и ще ти разпиша книжката за три дни! Не вкарай, и ще седиш една седмица в карцера!
Нападателят направи лъжливо движение и запрати топката в долния ляв ъгъл на вратата. Подлъган, вратарят на “бръмбарите” скочи в противоположния ъгъл, наблюдавайки безпомощно как топката влиза в мрежата на вратата.
-Г-о-о-оол!-изкрещя капитанът на “мухите”.-Моите момчета са истински тигри!
-Хммм!-поглади се по брадата майор Джибра.-Резултатът е само 3:2-той погледна часовника си-имате по-малко от осем минути да изравните!
-На моите тигри е достатъчна една минута да изравнят!-възрази капитанът.
Сякаш Бог чу думите му и каза”Амин”, защото по ирония на съдбата същият централен нападател, който вкара гола, навърза няколко защитници и със силен неспасяем шут изпъна мрежата зад вратаря на “бръмбарите”.
Резултатът стана 3:3. До края на срещата оставаха само шест минути. Играта обещаваше да ктане изключително интересна.
-Всички напред!-ревеше майорът със всичка сила.-Искам гол!
Сякаш някаква свръхестествена сила пазеше вратата на мухите, защото топката не искаше да влезне вътре.
...Топката разтресе напречната и отскочи в краката на един от защитниците. Той хвърли бърз поглед и видя, че вратарят на бръмбарите беше излязъл доста напред, откривайки рисковано вратата. “Мухата” се засили и ритна топката с големия си пръст.
Всички по трибуните се изправиха. Топката летеше високо във въздуха , право към вратата на “бръмбарите”. Вратарят се затича назад, но вече беше прекалено късно. Топката тупна зад бялата линия и се спря във мрежата. Беше чист гол.
-Г-о-о-ол! Моите славни тигри! Двойна порция храна на всички войници до края на седмицата! А на голмайстора една седмица ваканция!
Капитанът на”мухите” подскачаше от радост. Той спечели баса и сега щеше да натрие носа на майора. Цели три бутилки водка! Алкохолът беше дефицит дори за офицерите от армията и се продаваше на баснословни цени на черния пазар.
Когато разписваше книжките на своите момчета, те му носеха бутилки с домашна “сливовица”. Ако се опитаха да се върнат с празни ръце, щяхя да търкат кубинките по плаца следващата събота и неделя...
-Гръм и мълнии!-изруга майорът и юмрукът му се стовари върху масата. Старите дъбови дъски изпращяха пронизително, но издържаха на удара му.-Не мога да повярвам! За петнайсет минути-три гола!
Победеният тим на “бръмбарите” се опита да се измъкне тихомълком към войнишките спални.
-Нещастници!-изкрещя майор Джибра.
Той беше бесен от яд, защото не само падна в очите на колегите си, но сега трябваше да търси отнякъде цели три бутилки с водка. На баснословните цени, на които се продаваше на черния пазар, това беше едноседмичната му заплата.
-Предупредих ви, идиоти! Цяла нощ ще удряте кубинки по плаца! Сержант!-изкрещя той на стоящия до него офицер.-Искам цялото поделение строено след вечелна проверка!
-Слушам, другарю майор!-Лудият Маркс изпъчи гърди.-Ще им изпия мозъка!-Сержантът потри доволно ръце и се ухили глуповато. -Ще им взема душичката!
-Искам да маршируват до първи петли! С песни и пълно бойно въоръжение!
-Тъй вярно, другарю майор!-ухили се угоднически Лудият Маркс.-Ще запомнят завинаги тази нощ!-размаха той пръст.-Обещавам!
.......
Двама футболисти от отбора на “мухите” останаха назад. Никой не видя нищо подозрително в това, че футболистът си “завързваше” връвките. Това беше само трик да останат насаме. Ако някой от офицерите подозираше какво си говорят, двамата щяха да ес озоват зад дебелите и студени стени на военния затвор.
Единият от тях беше слаб, дълъг, с току-що наболи мустаци. Другият беше среден на ръст с набито мускулесто тяло.
-Ще успееш ли да вземеш ключовете от джипа?
-Какво по-лесно от това!-усмихна се ефрейторът.-нали знаеш, че съм шофьор на генерала. Вечер паркирам джипа в поторния парк на поделението и оставам с ключовете в КПП-то. Сутрин, когато се разписвам, ги вземам. Цяла нощ те стоят закачени на дъската.
-Добре, да предположим, че откраднеш ключовете. Запалваме джипа и тръгваме. Как ще се измъкнем? Има две КПП-та. Дори ида счупим бариерите на първото те ще вдигнат тревога и на второто ще ни пипнат като пилци!
-С хитрост, братле-потри ръце ефрейторът.-Всичко съм обмислил. След вечерната проверка се измъкваме тихомълком от спалните. Ще се чакаме зад столовата. Сигналът ни ще бъде три дълги изсвирвания и едно късо,-ефрейторът изсвири тихо, за да му покаже знака.-Ето така.
-Какво ще правим, ако случайно генералът реши да отскочи вечерта до града и не можеш да дойдеш на срещата?
-Ако ме няма до 10-15 минути, се връщаш в спалнята сякаш нищо не се е случило. В този случай оставяме всичко за следващата вечер. Значи след като се срещнем ще се промъкнем до Щаба на дивизията.
-Не забравяй, че след вечерна проверка два патрулни джипа обикалят цяла нощ, чак до разсъмване.
-Тази вечер ще бъде по-лесно, защото "бръмбарите" ще маршируват цяла нощ на плаца.
-Какво ще търсим в щаба на дивизията?
-Ще откраднем…една генералска униформа от склада!-очите на ефрейтора се присвиха.-Ти ще си …
-Да не си си изгубил ума?!-другарят му се задъха.- За това със сигурност ще ни разстрелят!
-Така или иначе като военни дезертьори те могат да ни разстрелят. Как предпочиташ да умреш-ухили се той-в униформата на обикновен войник или в тази на генерал?!
-Има логика в думите ти - съгласи се войничето.-И все пак обясни ми защо искаш да откраднеш генералската униформа.
-Много просто. Първо се промъкваме до КПП-то на моторния парк. Аз ще залисам по някакъв начин войниците и ще отмъкна ключовете. Ти през това време прескочи оградата и се промъкни до джипа. Облечи си генералската униформа и ме чакай. Аз ще донеса ключовете и после се измъкваме като президент и охраната му през парадния вход.
-Планът е добър, но има една слабост. Изведнъж от небето падат генералът и адютантът му и се измъкват от моторния парк, без преди това … да са влезли! Какво ще си помисли охраната на КПП-то?
-Прав си! Планът ми е глупав.
-Почакай, хрумна ми нещо! Познаваш ли войниците на КПП-то?
-С единия бяхме съученици. Той ще бъде първа смяна довечра.
-Отлично. Взимаш една бутилка водка "Столичная" и се почерпваш с приятеля си. Когато стане време да се измъкнем, те ще бъдат толкова пияни, че едва ли ще помнят нещо!
-Не, имам по-добра идея!
-Какво предлагаш?
-Вие почвате да пиете, аз обличам генералската униформа и … ви хващам на местопрестъплението!
-Почакай! Какво генералът на дивизията търси толкова късно на моторния парк? Обикновено той си отива в 4 часа следобяд.
-Може би се е върнал, за да направи неочаквана проверка. А може би е останал до късно в щаба на дивизията, защото е … нали знаеш! Война е. Всичко се случва! А и никой няма да се осмели да пита генерала какво търси толкова късно в дивизията!
-Страхотно! - извика войникът и присви очи, замечтавайки се дълбоко - Само си представи за секунда: взимаме джипа и се измъкваме през главния вход, също като във филмите за Джеймс Бонд. Гледал ли си "От Русия с любов" или "Златният пръст"?
-Обожавам Джеймс Бонд! - призна си ефрейторът. - Един приятел на баща ми е международен шофьор и промъкна контрабандно през границата няколко касети с Джеймс Бонд и Роки. Лошото беше само, че бяха преведени на френски. Не понасям френски. Льо боб, льо гарсон…Само това знам...
- Ха, ха ! - ухили се Дани.- Твоя френски е по-добър от моя. Аз ако ида във Франция, ще бъда като гламавия турист. Тои си поръчал вечеря в един ресторант.
" Ще започна с льо супа и льо салата, ще взема льо пържола за главно блюдо и льо кебабче, а за десерт- льо торта".
" А бе, аз ако не бях сърбин, ти щеше да ми изядеш льо гъз!"- отвърнал сервитьорът...
-Планът е чудесен - прекъсна го приятелят му, - но откъде ще намерим водка? В кръчмата не продават алкохол на войници!
-На бас се ловя, че старият алкохолик майор Джибра има някоя скрита бутилка в склада!
-Ами ако няма?
-Ако няма, планът се проваля! - ефрейторът се намръщи. Някакъв комар го беше ухапал по бузата. Той смаза кръвопиеца и продължи. - не бой се. Сигурен съм, че всичко ще бъде наред! Е, добре, до довечера, приятелю!
-Бъди внимателен! Нито дума!
-Не съм дете!-възрази ефрейторът.- Ще…
-Казвам го от опит-прекъсна го по-слабичкото момче.-Веднъж се доверих на приятеля си и и на другия ден агенти на ДС осъмнаха в къщата ни! Да-той поклати глава-казвам ти го от горчив опит!
-Ще бъда ням като гроб! До довечера!
Ефрейторът се насочи към спалното помещение на поделението. Като шофьор на генерала той имаше специални привилегии и беше освободен от маршировките по плаца, както нощните дневални и дежурните в кухнята. Всъщото време неговият приятел се насочи към кухнята, където го чакаха планини от картофи и кромит. "Също като руснаците по време на втората световна война-помисли си момчето.-Кромид, картофи и фасул. После отначало. По празниците парче месо-един Господ знае от каво животно!"
Веднъж той даде дежурство в офицерската кухня и когато никой не гледаше, успя да скрие в куртката си парче кашкавал и голям тлъст кокал-не от тези оглозгани кокали, които им даваха по празниците-дори и куче не би ги взело, а тлъст кокал с всичкото месо по него.
-Като обелиш тези в този чувал - сержантът , който отговаряше за провизиите, пусна тежкия чувал с кромид в краката на войника, - си свободен. Тук имаш нож, а тук оставяй обеленото!
Войникът взе една глава кромид и се замечта. Ех, дали ще има късмет да даде ново дежурство в офицерската кухня…
Ефрейторът, който като шофьор на генерала се ползваше със специални привилегии, изу кубинките си и се съблече. Той имаше малка стаичка с единично легло в нея и не трябваше да се блъска с останалите войници в миризливата войнишка спалня. Той сгъна дрехите си внимателно и ги постави на малкото нощно столче. После легна на леглото, скръсти ръце на главата си и … замечта …
Америка! Неговата детска мечта!
Страната на свободните хора!
Страната, където можеш да говриш спокойно срещу правителството и партията, а полицаят ще те задмине, без да ти обърне внимание.
Страната, където съдеха хората според техните способности и умствени възможности, а не по това дали са членове на КП или не.
Страната, където младежта ходеше в армията по собствено желание. Страната, където … чудни, приказно чудни сгради от метал, бетон и стъкло се криеха в облаците.
Странта на мечтите…
Страната на Пепеляшка…
Момчето идваше от провинцията. В неговото село най-високата сграда беше на 2 етажа. Той мечтаеше да види Ню Йорк, да се разходи из Сентрал Парк, да поскита из Манхатън, да си счупи врата, опитвайки се да види върха на "Близнаците", да докосне Статуята на Свободата, символа на Америка.
Там, там беше неговото място…
"Аз обичам Ню Йорк ..."- идваше му да запее на глас, също като прочутия певец Франк Синатра. Може бе един ден, ако Бог е дал, ръцете му щяха да се докоснат до Свещената земя. Да, може би един ден…
Ех, ако можеше да полети… като лястовичка!…
Момчето въздъхна и измъкна пожълтялата картичка с изгледа на Манхатън. Може би един ден, може би…
© Kolio Karpela Всички права запазени.