автор: com_ocio

В безлунна нощ, разхождах скука потна
под вентилатор, режещ дим цигарен.
Почука на вратата неохотно
и влезе тихо. Бях като попарен.
Здравей! – ми каза – Ще ти погостувам.
Ще те даря със прелести и щастие.
С мен, като Муза, много са лудували,
артисти, музиканти и писатели.
А пък поетите… Ех клетите поети…
Била съм с не един и двама по нощИте.
За мен написали са оди и сонети
Изгаряли са в самота мечтите им.

Съблече се, в леглото ми се сгУши,
а аз не мога да напиша нито ред.
То, бива, бива поетична суша,
но пък мъжът в мен е роден с късмет.