Много трудни въпроси, който си задаваме понякога са:
- Какво правя? Защо? Това ли е на-добрия начин?
Започваме да търсим отговорите в себе си. Питаме близките и колкото повече мислим, толкова повече се объркваме.
Всичко става безмислено и безнадежно. Накрая така се изтощаваме от вътрешната борба, че го правим по първия възможен попаднал ни начин.
Толкова ли безпомощни ни е направил Бог? Та при животните всичко е просто и естествено: лов; хранене; игра; любовни ласки; съперничество. С такъв замах и искреност го правят, без дилеми и съмнения. А Ние толкова ли сме низши?
А може би има един светъл лъч. Кратка дума, незнайна, необяснима, неуловима като въздишка. Огледайте се за най-милите неща около Вас и ще я доловите. Тя е диамантената огърлица която ги свързва с вашата душа.
С Любов.
Не само сексуалната , а ЦЯЛАТА . Тази която Ви е пронизвала от първите мили спомени с родителско лице, до последното кафе сутринта поднесено Ви с усмивка. Нима е възможно да е толкова просто? Та нали най-хубавите неща са тези, които долитат директно от сърцето и душата. Само това ни е дала природата - един допир и мимолетно единство на двете ни стихии. Тих звън на сребърно звънче. Заслушайте се. ТОЙ е бил винаги с вас, когато Ви е останало нещо скъпо и вечно.
Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзания Ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледа Ви е обърнат във вярната посока. Запомнете я и неотклонно я следвайте. Това е пътя белязан с блясъка кратък на Любовта. И не позволявайте на нищо да Ви отклони от него, независимо от безкрайната умора и болки. Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия.
Но когато след време се обърнете назад ще разберете , че този кратък лъч Вие сте превърнали в блестяща диря, която води много слепи като нас.
Да.., така изглеждат нещата, правени с Любов.