Морето пак ми е обидено за нещо,
но как да го попитам,
когато ме отблъсква със вълни
и ме прогонва с водораслите наежени.
Сърдити бръчки по повърхността му лазят
и очартават чело на момче.
А щом си тръгна-бяга по петите ми
и се усмихва с целия си хоризонт
виновно и добро!
Разсмива ме с хлапашката си дързост,
след тихата си кротост на монах.
Поискам ли да го прегърна
през пръстите ми се изплъзва пак