автор: ledena

Че красотата на листа златист,
на есенно дърво закичен
е в полета му тъй красив,
а не на клона му безличен...
Че плавно люшвайки се,пада
на мократа земя корава
е смачкан от безброй крака
на хора,минали тогава...
Че няма кой да го съзре,
когато бавно се полюшва,
преди да бъде омърсен...

В дланта ми , слънцето се мушва...