автор: ledena

Помниш ли как босиноги хлапета
тичахме там - през градината
в старата къща с огромната вишня,
а майка след нас все ни викаше...
Помниш ли как на скалите със въдици
вместо да хващаме попчета,
бягахме луди по моста на " Отманли"
и после морето разцепвахме...
Помниш ли как под вълните се гмуркахме,
как правехме пясъчни замъци.
Ти бясно преплуваше чак до безкрая,
а аз все оставах зад теб...
Помниш ли татко как палеше огъня
и как тенекията с миди
толкова бързо,братче,опразвахме
и всеки път те не достигаха...
Помниш ли как със кюфтета от кал
бяхме войници в окопи.
Как се прибирахме - мръсни,прегракнали
и бързичко ставахме чистички.
Помниш ли как си измисляхме прякори,
как със трохи се замервахме,
как лудо почиствахме,преди да усетят
поредното наше сражение...
Помниш ли как те събуждах със музика-
ти идваше в моята стая,
сънен се сърдеше,после се карахме
и вечно със смях се сдобрявахме...
Помниш ли старата кухня как слушаше
споделените тайни пред чаша кафе.
Как те упреквах,ти ме съветваше-
после излизахме,някак пречистени
от споделените си "грехове"...
Ето ме пак. На масата в кухнята.
Седя. И запалвам цигара.
В моята чаша не сипвам кафе,
а твоята изобщо я няма...