Още помня бозата, която
дядо вземаше в чаши дълбоки
и разрошваше с обич главата
с наболите детски въпроси...
Сладостта на бозата усещам...
Тъга във душата надгарча...
Дядо тръгна за някаква среща...
Помня само, че с плач го изпращах...
Питиета различни опитвах...
но косата ми сресана беше...
Без дядо се мъчих да свикна,
ала в мене дълбоко болеше...
Сам, боза да опитам не смеех...
Стола знам, че измръзва без дядо...
В този спомен той още живее.
Често ходя... но просто присядам...