автор: katbalu

Да би могло морето да прегърне
през тази нощ задрямалия град
и слоя стъпки впити по асфалта,
и думите, и сълзите- и тях
във пяна да ги потопи!

Душите ни в съня да ги намери
и да пресее всичките ни дни.
Във златни песъчинки да превърне
това, което мръсно е било,
ръждясалия гвоздей- град да смели
и да превърне в сол и смях.
По калдъръм от мидени черупки,
усмихнати и боси да вървим....

Да би могло морето да ни върне
това, което губим и рушим!