Стига сме вече сме си говорили,
толкова време ги нищиме.
Нито аз мога да те променям,
нито пьк ти мене
ДИВА храстата сьм ,като кьпина,
пускам ластари бодливи.Ха докосни ме,
ела да видиш,ще се отдрьпнеш убоден.
Не си се замислял през тези години ,
какво ми е липсвало мили,често ми хрумва,
дано не ме чуеш,да литвам и в чужди градини.
До болка вече ми е писнало,от твоите неми
сьждения,че сьм жена без потребности.
От твоите думи немея.
Сега се уча да бьда актриса,дано не усетиш,треперя.
Сьрцето ми вие вече за други,усетил вкуса на кьпина.
Сокьт на устните беше за тебе,трепетьт беше за тебе.
Ти не усети,вкусьт ти отмина.душата ожида за други.
Луната очудено гледа щурее,очите ми давят се в сьлзи.
Кажи мила,какво да правя,да плача ли ,или се смея?