Нощ
в отмала
тази нежност пие,
ласки са дантела –
с пръсти шита – слънчев смях.
Буря страстни
вихри вие,
в синьо пламва снежен прах.
Устни
жадни се изпиват
в нежна кожа пари глад.
Капки грях
от мимолетно щастие,
тихо по белязана зора сълзят.
Камък пръска,
ражда цвете…
миналото губи ръст.
Утрото
не помни милост,
спомените на нощта изтри,
но преди да ги събуди,
пак беляза ги с мечти!