Нагоре,
нагоре,
нагоре,
мъчително бавно
по стъпалата -
векове,
към слънцето...
В храма,
съграден от хора богове
и богове хора,
пречистена от болка,
страст,
умора,
търся изгубената истина
за твойте корени.
Толкова много смърт
и светлина -
очите ослепяват.
Тишина.
Тишина.
Онемявам.
Само сърцето вижда,
чува,
говори...
Тук ли си?
Ружа ВЕЛЧЕВА