автор: salza

автор: Дон Маклийн

Звездна, звездна нощ.
Сиво и синьо сложи на палитрата
и виж летния ден навън
с очите, които познават тъмното на душата ми.

Нарисувай сенки по хълмовете,
очертай нарциси и дървета,
улови бриза и зимния мраз
върху платното от сняг.

Сега разбирам
какво се опита да ми кажеш
колко си страдал между разума и лудостта,
как си се опитвал да ги пуснеш,
и колко глухи и невежи са били.
Кой знае, може би ще те чуят сега.

Звездна, звездна нощ,
огнени цветя пламтят,
вихрушки-облаци се вият във виолетова мъгла,
и потъват в ясносините очи на Винсент.
Oттенъци преливат
в утринни полета с кехлибарени жита,
а под благите пръсти на художника
полека се смекчават
обрулени лица с контурите на болката.

Сега разбирам
какво се опита да ми кажеш
колко си страдал между разума и лудостта,
как си се опитвал да ги пуснеш,
и колко глухи и невежи са били,
Кой знае, може би ще те чуят сега.

Защото те не могат да обичат,
но истинска бе твоята любов,
когато последното зрънце надежда се стопи,
звездна, звездна нощ,
ти отне живота си,
както често правят влюбените,
Винсент, исках да ти кажа,
че този свят не е създаден,
за човек, който вижда красотата като теб.

Звездна, звездна нощ,
портрети висят в празните зали
лица в портрети без рамки, на безименни стени,
гледат света и не могат да забравят,
също като онзи скитник, който срещна -
уморените просяци облечени в дрипи
сребристия трън на алената роза,
която лежи прекършена на снега.

Сега знам
какво се опита да ми кажеш
колко си страдал между разума и лудостта,
как си се опитвал да ги пуснеш,
а глухи са били и все още не искат да те чуят.

Кой знае, може би никога няма да те чуят.



Note: Toва е песен посветена на Ван Гог, можете да я чуете в много версии, ето два линка към нея. Заслужава си!
http://youtube.com/watch?v=6QiZQYPtI7c
http://youtube.com/watch?v=Gi_P8XwrSCU&mode=related&search=