автор: HAVA

От мен ли бягаш ?!
Нима си вярваш,
че ще можеш... -
превърнала съм се
във твоя сянка,
а ти си мислиш:
стекал си се в локвата
до под нозете.
Там логика не ще откриеш -
дори да се напрягаш
звуците капчукови
да разпознаеш
и в тях да уловиш
предсърдният си отдих...
От мен ли бягаш...?!
Във облаците утаени
в локвата, потъваш ли
или летиш... и...
чуваш ли как стеклият се
в шепите ми пулс събира
като магма дъхът на
дългото очакване
за теб...,
дали съм дъжд -
не зная, ала след дъжд
съм светлина
в очите ти и... фокусирана
събирам в тях
мигът си...

Къде ме търсиш...?!