автор: kiart

Такава нощ! "Нe бих се влюбил в теб, нали?"
Ти замълча и вятърът едва утихна, сякаш
да чуе нещо в мен и теб дали ще заболи.
"Дори след време този миг в живота да дочакаш,
ти няма да се влюбиш в мене, а в една представа,
в илюзията, че съм нещо повече, в мечтата."
Съглàсен, замълчах. Задуха вятърът тогава,
нощта въздъхна с чар и се отдаде на тъгата.

Но озарен от ясна мисъл - като в древен храм,
аз вътрешно извиках, рязко вятърът застина.
Усетих - не получих прояснението сам,
рисува с мен и някой друг безценната картина.
"Не, влюбя ли се в тебе, ще съм влюбен в същността.
Мечтите са реалността - в клишета съм се губил.
Химерите се раждат след това. И не в нощта!...
Илюзията е, че още в теб не съм се влюбил."