Страници от личния архив
………………………..
Конкурс обявен от Чешкия център в София и вестник “Стършел”.
Чехите и Черно море
Конкурсът е за хора с чувство за хумор, които могат да разкажат смешно весели истории за случки с чехи край морето.
Максималният обем на историите не трябва да е повече от две стандартни машинописни страници. Краен срок за получаване в редакцията - 30 септември 1998 г. (важи пощенското клеймо). Най-добрите творби ще бъдат публикувани във в. “Стършел”, а наградените ще намерят място в специален брой на вестника през есента. Ше бъдат връчени следните награди: I награда - 200,000 лева (стар курс). II награда - 150,000 лева (стар курс). III награда - 100,000 лева (стар курс).
……………………
Чехите и Черно море
Имам определено негативно отношение към чехите. Не мога да ги понасям. Като видя чех и се обръщам на другата страна. Не ми импонират и това е...
Докато към чехкините... Охооо! Определено позитивно! Много ми импонират - чехкинята е нещо благо, също така - русо, русо и с вретеновидни крайници; че и много фотогенична! Като видя чехкиня - дълго се обръщам след нея.
Подозирам, че куклата Барби е от чехкински произход: Барбаркаа или поне - Барбичковаа. И как говори чехкинята само! Миличеек - Виличеек, хубавичкооо, сладичееек. Да ти се скара - пак ще ти е... приятничкооо.
Докато чехът е неприятен тип: заглежда се в жена ми, че и тя в него. Биреното му коремче - модел пупковец , е по-малко от моя винен плондер; бие ме на карти и се радва при това; прави се на възпитан; пее разни песни и ги знае все до края; да не говорим за китарата; и което е най-подло - винаги има резервни части за шкодичката си. Тя пък - една префърцунена, винаги лъсната, накичена с бляскави екстри. Като се спре за малко `и покриват гумите с калъфки, да не изгорели на слънцето... Глезотии! Моята шкодичка - 1000 Малки Болести, е къпана само от преглед на преглед и под настилките и има пясък и мидички от детството на майката на внуците ми.
На пазарчето в Созопол внимавах да не съм между чехи. Колежките ми все при тях се спираха - все едно, че не съществувам. Между чехкини, обаче - колегите ми, все около мене.
И чехът и чехкинята през "богатото" тоталитарно време, гъмжащо от "валутни неограничения и високи лични доходи", пазаруваха едно и също: бутилка олио - за плажно масло и цаца; бутилка ракия - за тонус и една чушка - за мезе и витамини...
Олиото различно им действаше: чехът ставаше крайно нелицеприятен, лъсваше като пехливанин и се белеше като гущер; докато чехкинята добиваше нежен златист загар и ти идваше да я схрускаш...
В морето също така се държаха различно, ще речеш, че не са от една постсоцдържава - чехът с часове разтоварваше и помпаше разни дюшеци и лодки, ползваше ги нафукано, позираше преднамерено, докато чехкинята се правеше, че не умее да плува и охотно приемаше уроци, увиснала на врата ми.
Само и само да ме представи в неблагоприятна светлина, чехът ми правеше мръсни номера - водеше децата на сладолед и дискотеки, риболов на Паликарето и Райското заливче; носеше риба от даляна при Чайка... абе долна работа!
Жена ми - и тя да не види нещо; също ми погаждаше номера: тъкмо да намажа гърба на чехкинята от нашето плажно масло Бронзол, ме дръпне и скръцне със зъби... Голяма скръндза е...
Велимир Петров
в. Стършел, бр. 31/ 7 август 1998.
.................................................
Телеграма - София - 17 - Велимире, Честита награда от конкурса “Чехите и Черно море”! Награждаването на 5 отомври 1998 год. от 17:30 часа в Чешкия Културен център - София. Нощувката осигурена. молим за вашето присъствие. Кръстьо Кръстев тел: 02/708554, редакщция в.. “Стършел”.