автор: PLASHKOFF

"Над всички неща е истината.Защото тя
е единственото, което господствува над
всичко, и най висшето което има преднина
пред всички неща."
Джордано Бруно
Въпреки,че желаеше да крие чувствата си,заради някаква болка,сърцето му не даваше да го стори.
Прибра се от службата с приповдигнато настроение. Денят протече в много работа, която му достави голямо удоволствие.Приемаше присърце задачите, които трябваше да свърши. Разпределяше ги на подчинените си съгласно техните възможности.Държеше на справедливостта, и се стремеше по делика -
тен начин, да изглажда конфликтните ситуации.
Преживяното до момента,остави дълбоки следи в сърцето и душата му. Въ-
преки това си бе поставил за цел, да преодолее болката, пречеща в живота му. Една загубена любов, впоследствие една болезнена раздяла и дете което обичаше.
В момента живееше с друга жена,която като всяка друга притежаваше своите волности и фриволни качества, които се проявяваха рядко.Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Пък и самия той като всеки един човек, имаше своите недостатъци.
В къщи нямаше никого. Зае се, да си свари кафе. По едно време телефонът звънна.
- Ало? - чу се женски глас.
- Здравей! Момент да намаля музиката!
Това обаждане на Карина го изненада.Тя бе жената,с която бяха разделени,
Никога не би я забравил.Имаха син, който нямаше и година.
- Как е при теб? - попита тя.
- Благодаря, добре! А ти скъпа?
Той се изкашля два пъти,настрани от слушалката, и се извини.
- И аз съм добре.Доста отдавна не сме се чували!
- Вярно! Как е малчугана? А новият му баща...?
- Добре е, на работа е. - отговори провлачено Карина.
- Той знае ли истината за нас и детето?!
- Знае за детето, но не съм му казвала за теб и кой си!
- Мъжът ти ревнив ли е? - Кирил попита с насмешка.
- Не е ревнив. Между другото все още нямаме сключен брак.Живеем на семейни начала.Държи на нас, и се грижим един за друг. Но-о-о не мога да кажа,че е мъжът на живота ми.
- Блазе ти! Моятя е много ревнива, дори за най - малкото. За разлика от теб ние сме женени.
- Деца имате ли?
- Не! Причината е поради заболяване на жена ми.
- Може да си осиновите!
- Не сме говорили на тази тема!
- Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?
Кирил не очакваше такъв въпрос, а и не беше мислил върху него. Въпреки,
че не се разбираха с жена си, нямаше време да мисли върху този проблем. В
една семейство винаги могат да се случат поводи за раздяла, стига да са основателни... Разтри слепоочията си и тила с дясната ръка.
- Ало, чуваш ли, какво ти стана? - попита Карина,като прекъсна мълчанието му.
- Нищо ми няма! Чувам те! За това което ме питаш, като идея не е лошо.
Той се изкашля втори път продължи
телно настрани от слушалката, извиня -
вайки се.
- Скъпи, да не си болен?
- Настинал съм.
- Предлагам ти, да се видим на кафе, и след това да вечеряме някъде! Мо -
ля те не ми отказвай? Измисли повод пред жена си!
- Ами твоят?!
- Ще му оставя бележка, че отивам при майка си, с детето за два дни.
- Ти сериозно ли говориш? Ей момиче! Учудваш ме! Ще те помоля да изчакаш на телефона, да си взема кафето, докато съвсем не е изстинало. Явно разгово-
ра ни ще продължи дълго, доколкото те познавам.
Кирил премести телефона на масата. Взе кафето и цигарите. Отпи и запали цигара.Направи приятна гримаса, и на лицето му грейна редовната усмивка.
- Маце, готов съм да продължим разговора.Телефонът ти в хола ли е?
- Да,в хола е.
- В момента по бельо ли си? Де да бях при теб, да ти го сваля! - каза той,ка-
за той като се почеса по тила,усмихвайки се леко на глас - Чуваш ли ме? Ако
знаеш,как желая този момент да дойде скоро, да сме двамата под душа, и там да го направим! После да продължим в леглото постлано с розов чаршаф, а
около него разпиляни рози, запалени свещи и студено шампанско.
- Ти си бил с много развинтено въображение, а освен това и емоционално настроен.! Ако и в другата работа си тъй, няма да имаш равен на себе си.!
- И ти не си по-долу! Спомням си преди време, колко пози сменяше.
- Моля,моля! И двамата ги сменяхме.
- Ти-и-и, да не ги правиш сега с мъжа си?! Убивам те ,ако е така!
- Кириле-е-е, ти нормален ли си?! А-ама,че тема отворихме! Като, че ли сме
били под запрещение?
- Какво ти стана? Нищо ти нямаше?
- Голямо говедо си! - отговори му тя - Като, че съм ти сложила рога!
- Много те моля, искам винаги да бъдеш моя?! Мамка му!
- Защо не успокоиш топката?
Той замълча за малко, и почеса се по темето. Гримасата му излъчваше замеч-
тан поглед.
- Слушай какво ще ти кажа!От днес нататък искам, да си ми любовница, докато се съберем! Няма да те питам,дали искаш, а направо да действаме по въпроса! И без това ,щом искаш да ходим на вечеря, от там следва преспиване на вилата,
- Как позна любовнико? Ами-и-и ако да ти правя секс по телефона,как ще ти подейства?
- Що за глупости говориш? Колкото до отговор, ще ти го дам. Сигурен съм,че ефекта няма да е същия,както при нормални условия.Как мислиш, че се чув-
ствам в момента?
- Ти-и-и да не би ...?
- Не се опитвай да бъдеш психоаналитичка?
- Че как мислиш?Това качество ми е хоби. Слушай любовнико, нека сменим темата!
- Добре миличка!
- Знаеш ли, преди няколко дни бях ти пратила писмо, с печат на фирмата ни, да не буди съмнение?
- Каква писмо?! Нищо не съм получил! - отговори той изненадан, разтривай-
ки челото и слепоочията си - Би трябва да е дошло до сега? След малко ще проверя в кутията мила!
- Миличък това писмо ли търсиш? - попита жена му неочаквано, стряскайки го, като поднесе плика пред лицето му - С коя разговаряш толкова мило и нежно? - дръпна рязко слушалката ор ръката му, и викна ядосано - Ало! Слу-
шайте госпожо...!
Затвори адосана телефона. Изгледа го като разярена,кръвожадна лъвица,
с ръце на кръста и леко разтворени крака. Бе готова да скочи, за да го разкъса. Зашлеви го със силен шамар, и кресна.
- Мръсник! Не те е срам! Ще ти дам едни жени. Не ти ли стигам бе. Угаждам ти за всяко едно желание в леглото. Женкар!
Продължаваше да го гледа ядосано и с широко разтворени очи. Дишаше учестено и глътна бавно въздух. Повдигна ръка и му зашлеви още един шамар.
Кирил стоеше срещу нея полуспокоен и замаян от ситуацията.Мислите му работеха на приливи, блъскаха като вълни у брегове, и хвърляха пяната си,
пръскайки думите си навсякъде. Време беше да и каже истината. Реши да не се предава. Стана от стола, взе водката от барчето и чаша,която напълни веднага. Отпи две корави глътки,с пръстите на ръцете си разтри челото, сле-поочията и впери поглед в масата. Имаше чувството, че ще се разпадне на парчета, като паднала порцеланова статуетка, но не се получи. Пое дълбоко въздух, за да дойде на себе си, глътна отново от водката, и запали цигара.
Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина му.
- Не те е срам! Как я мислиш тая работа? А мислех, че ти имам доверие.
Той слушаше думите й с безразличие, тъй като имаше намерението, да й
предложи развод. Въпреки това, в него не съществуваше омраза.Раздвоение-
то в него не съществуваше. В душата гореше любовта към сина му и Карина.
- Слушай какво ще ти кажа! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем
като интелигентни хора.
Стела седна на стола срещу него изненадана с широко разтворени очи, по-
ложи нервно ръце на масата,и обхванала с шепите си бутилката водка. Пове -
дението й изразяваше смесени чувства. В очите й бе заседнал буреносен облак, и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето й заприлича на водо -
пад. Свали ръцете си от бутилката и преплете нервно пръсти, очаквайки най -
лошото.
- Но защо?!... Как така? - попита на пресекулки.
- Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот до сега. Често търсиш конфликта между нас. Кажи колко пъти съм те канил да излезем, и си била съгласна! Освен това рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Винаги съм отстъпвал и премълчавал, само да има мир и спокойствие. Мислиш се за много умна, и често го показваш по свой начин,
така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Прекалено много си виркаш носа, като че си "Кралица" в каквато и да е обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така! Не изключвам и това, че и в мен има трески за дялане. Никой не е идеален! Но "Бога " ми, ти си уникален случай! Когато
се запознахме, не беше такава. Напълно съм убеден, кой ти проми мозака.
Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той
сподели истината, която таеше дълго време.
Накрая стигнаха до споразумение.


След около два месеца бяха разведени. Стела се премести в апартамент,
нейна собственост, даден под наем, без да знае Кирил.
През този период от време, Кирчо имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. Разговаряха за бъдещото семей-
ство, и малкия им син.
В последните си срещи с нея, той усети хладина в поведението й. Това не му хареса. Като,че в живота й имаше друг, но не и този с когото живееше.
- Каква става с теб?! Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? Не
мога, да те разбера? Винаги съм бил внимателен към теб, и съм ти помагал за каквото и да е? - попита с недоумение и болка в сърцето - Карина,... знаеш
колко много те обичам, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!
Бяха седнали в едно кафене на открито в центъра на провинциялния ни
град.
Слънцето припичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него.Катра -
нените и очи запазиха устойчивостта си под напора на топлината. Красотата й
бе неописуема и привлекателна, но поведението - неопределено и непредска-
зуемо.
- Кириле, знам,че бяхме говорили, да се съберем наново, като идеята беше моя, но нещата вече са други. Съжалявам, но не мога да се омъжа за теб, въ-
преки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото
обичам, и ни предстои да се женим.
Кирчо имаше усещането, че бе изпаднал в нокаут, и изхвърлен извън ре -
алния живот. Изминаха определени секунди, за да дойде на себе си. Но не беше само това, в него забушува огромен вулкан, готов да изригне, да изхвър-
ли лава, за да изгори всичко по пътя си.
- Но-о-о защо?... Защо постъпваш така спрямо мен? Какво се пропука между
нас? Не можеш да постъпиш така? Къде отиде любовта ни? Нямаш право! А болката...! Синът ми...! Не-е-е, не може да се случи това! Не мога да ти простя!
- Съжалявам, разбери ме правилно! Любовта ми към теб е друга. Ти не си в
състояние, да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град, и оставаме там. За съжаление парите и властта, в
живота правят всичко!
Кирил се почувства смачкан,унизен и прострелян от упор. Любовта бе потъпкана, и изхвърлена на бунището, някъде в неизвестността. Огънят в ду-
шата му бе неописуем, чувствата трудно можеха да изстинат, а болката... Раж -
даше се омразата. Раната бе дълбока и кървава. Тази никаквица да продаде
сина му...
- Ти си се продала кучко мръсна. Няма да ти простя, че продаде и сина ни!
Бъди сигурна, че един ден ще научи, а тогава Бог да ти е на помощ!
Тя го гледаше с изражение на тежко ранено животно.
- Няма да ти простя, че се подигра с чувствата ми, и съкрати живота ми! Про-
дажница!
Както съзнанието, така и душата му бяха обхванати от черен, злокобен мрак,злоба и огорчение.
Имаше усещането ,че деня се превръща в дълга жестока нощ, с гъста мъгла
от която трудно можеше да се излезе.
Слънцето както даваше топлина и светлина в живота, изгори сърцето му, и
изпепели най - съкровенните чувства.
Вътрешно в себе си, реши да намери вярната пътека, и да не се предава.