автор: biser4e

По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича, във самия край на август,
оранжевото слънце на дайре.
През тънкият воал на нежна жажда,
се чува ритъм. Ритъм на сърце.
Дихание, което ще избухне,
докато звук целува същината ми.
А следващата нота - взрив от чувства.
И расне ритъм, расне светлината ми.
Въздигане, въздигане - вселенски танц,
от който бих могла да литна.
Душата ми пътува по спиралата,
по всяка моя фибра се разлива
сребристият оттенък на небето.
Съзнание за нежност и за сила.
Ефирно същността ми в танца свети
в сребристото сияние. Обичам.