автор: siromah

В същото време Арес бродел в другата част на гората и ругаел страшно. От Минитавъра нямало и следа. Като видял, че не може да го открие, той също се върнал назад по пътя, по който беше дошъл.
Борео, богът на вятъра, също ударил на камък.
― Какво става? Видя ли Минотавъра? – попитал го Арес, а очите му хвърляли мълнии.
― Няма следа от него! Обърнах цялата гора наопъки, претърсих всеки храст, дори се спуснах в дола – нищо!
― Хадес го е взел! – изруга богът на войната, без да знае, че Хадес наистина беше взел душата на страшния звяр. – Аз също се връщам с празни ръце!
Боговете седнали на два крайпътни камъни и зачакали своите другари. Първи се задал Дионисий, а лицето му било блед като на ... мъртвец!
― Ей, ти изглеждаш, сякаш Цербер те е душил! – извика Арес. – Уби ли Минотавъра?
― Не знам къде е Първобитният звяр, но имам тъжна новина. Кралица Главка е мъртва. Също и любовника ù.
― Какво?! – изкрещя богът на войната и подскочи от камъка. – Мъртва?!
― Да – въздъхана дълбоко богът на виното. – Навярно е жертва на отмъщението на Афродита...
― Афродита казваш?! – намръщи се Борео.
Той не обичаше богинята на любовта, понеже беше надменна и на няколко пъти беше отблъснала любовта му.
– Как е възможно?! Имаш ли доказателства?
― Всички – богове и хора знаят омразата, която Афродита таи към Главка. Омраза, заради несравнимата ù красота!
Дионисий им разказа накратко как я намерил мъртва в подножието на канарата.
― Дори намерих това! – каза той победоносно и измъкна короната на Зевс.
Боговете извикаха от почуда.
― Зевс ще те възнагради богато! – рече зависливо Борео.
― Дано да развърже кисията си! – въздъхна Дионисий. – Искам да си построя нов храм в Рим. Старият е запустял и за нищо не става!
― Как за нищо да не става?! – ухили се Борео. – Поне половината от незаконните бебета са заченати в твоя храм. Ако не друго, поне за публичен дом става! А дори може да...
Борео не завърши, защото в съшото време се разнесе весела мелодия. Беше от лира.
― Аполон! – извика Арес. – Да го видим защо е весел?!
Боговете го наобиколиха любопитно. Видът на Аполон беше победоносен, сякаш беше разбил цяла неприятелска армия.
― Да не би случайно да си убил Минотавъра с лирата си? – присмя му се Арес, без да знае колко близо бе до истината. Не виждам да носиш никакво оръжие!
― Не ми трябва оръжие като имам това! – Богът на Любовта потупа по арфата. Той изчака няколко минути и когато любопитството на боговете стигна до точката на кипене, той продължи. – Минотавърът е на гости на... Хадес! – добави той победоносно.
Той развърза торбата си и измъкна езика и металните косми.
― Ха, ха, ха! – затресоха се от смях боговете. – Това не е езикът на Минотавъра. Тялото му е желязно, езикът – също. Това е езикът на някое диво прасе, а не на страшния звяр.
― Аполончо, с тези нежни ръчички не знам как ще хванеш див глиган, а какво ли пък остава за Минотавър. – присмял му се Арес.
― Ами космите? И те ли не са негови? – намръщил се Аполон.
― Космите ли? – ухили се Борео. – Голяма работа. – Намерил си скалата, където Минотавърът се е чешел и ... просто си изчакал да се махне, за да ги обереш от земята!
― Ццц! – зацъкал с език Аполон. – Когато ви дойде ума в главата, бухал на кавал ще засвири! Ако езикът на Минотавъра е железен, как би дъвкал. Големи умници сте – на три магарета сено не можете да разде...
Аполон преглътна уплашено, защото Арес сви юмруци и го изгледа свирепо.
― Ъ...ъ...ъ... – запъна се Богът на Любовта. – Това е неговият език. Кълна се в Зевс! Аз го убих. Сластните устни на Главка ше бъдат мои. – притвори очи Аполон и се размечта.
― Ха, ха,ха! – разсмя се Борео. – Сластните усни на Главка, а?! Разбира се можеш да ги имаш..., ако слезеш в Подземното царство на Хадес.
― Хадес?! – изтръпна Аполон. – Не се шегувай, Борео, моля те!
― Главка и любовникът ù са мъртви. Дело на Афродита.
― Хадес я взел. – изруга Аполон. – Тая мръсница! Защо? Защо Главка?!
― Много просто! – повдигна рамене Дионисий. – Афродита не може да търпи по-голяма красота от нейната. Същото би сторил Слънцето, ако Луната би го засенчила.
― Покажи ни трупа на Минотавъра. – намеси се Арес. – Юнак като тебе – зяпнал да лапне бивол и лапнал цяла.. муха!
― Ще видим! Ще видим! – намръщи се Аполон. Искаш ли да се хванем на бас? Какво ше заложиш? Аз ще заложа лирата си.
― И какъв бог на любовта ще бъдеш без лирата си? – ухили се Арес. – Щом искаш аз ще заложа моите доспехи.
― Защо са ми доспехите? – намръщи се Аполон. – И без това са тежки и не мога да ги нося.
― Изковани са лично от Хефес и имат голяма стойност. Ако не друго, поне можеш да ги продадеш и да си построиш нов храм в Александрия. Зевс и Хера вече имат по пет храма там. Другата година аз ще си построя третия храм.
― Дадено! – рече Аполон и присви очи. Надявам се, че ще държиш на думата си, защото...
― Не се бой! – успокои го Арес. – Дионисий и Борео са свидетели.
― Добре!Да вървим. Следвай ме!
Четиримата богове се отправиха към леговището на Минотавъра.
Горкият Аполон! Той не знеше, че сега, когато звярът беше мъртъв, тялото му беше станало пир за орляк огнени мравки – цял легион от блатата на Кехерия. За по-малко от час, те го оглозгаха до костите, дори бяха осмукали костният му мозък. Малко по-късно едно овчарче минало оттук и видяло кокалите.
― Ще си направя хубава костна пищялка, - си рекло то и пуснало кокалите в торбата.
Така от Минотавъра не бе останало и следа.
- Е, това ли е Минотавъра?!- подритнал костите Арес. Тои надигнал един кокъл от земята и добавил - Тези кости са навярно на човек, опушен от огнения му дъх!
― Кълна се в Зевс, че Минотавърът беше тук! – проплака Аполон и взе да отстъпва назад. – Някой зъл магьосник навярно...
― Давай лирата! – пристъпи към него Арес и сви заканително юмруци. – Двай лирата, преди да съм ти разбил зъбите.
― Но аз убих Минотавъра, - облиза пресъхналите си усни Аполон. – Моля те! – той падна на колене пред Арес и прегърна могъщите му крака. – Не ми взимай лирата. Без нея съм загубен. Всички ще ми се присмиват.
― Може да ти я оставя... – замисли се Арес, – ако ми построиш три храма. Един в Рим, един в Спарта и един във Филипополис.
― Но вече имаш пет храма в Рим! – почти проплака Аполон. – Зощо са ти повече?
― Да или не? – рече Арес и сложи лирата на коляното си. – Не ми губи времето!
― Добре, добре! – изпъшка Аполон – Ще тряба да изтегля всички спестявания от банката. Не може ли да изчакаме до Нова година, докато парите ми се олихвяват и после...
― Имаш 6 месеца да ми издигнеш три храма. И солидно строителство – също като храмовете на Зевс искам, а не като керпичиния храм на Дионисий.
― Ох, ооох, паричките ми. – въздъхна Аполон и от очите му се търкулна една сълза. Той беше голям скъперник и сърцето му се късаше, когато знаеше, че трябва да похарчи цяло състояние, за да построи три храма на Арес. Но арфата беше безценна и ако Арес я счупешеили продадеше на някой, Аполон беше загубен. Без арфата той не можеше да спечели сърцето дори и на обикновена куртизанка от долнопробна кръчма”Веселата куртизанка”... – Добре, добре. Само пази лирата ми като зеницата на очите си. Аз ще ти построя трите храма.
― Да се връщаме на Олимп, – махна с ръка Борео.- Главка е мъртва, Минотавърът изчезна в дън земя, кралят е мъртвопиян – какво повече ни задържа тук ?!
― Прав си! – подкрепи го Дионисий. – Богините ще са бесни, че се измъкнахме.
― Да вървим. – намръщи се Аполон и захвърли езика на Минотавъра. Езикът му се превърна в пепелянка и тя бързо се скри в храстите.
― Видяхте ли? – каза изумен Аполон – Аз ви казвам истината...
― Евтини трикове! – каза Арес и дръпна клепача на окото си. – Тук гемии плуват ли?
Боговете се върнали в Олимп, където за тяхно най-голямо учудване богините ги посрещнали любезно.
― Зевс ви кани на угощение. – им казали те – Всички ви чакат, побързайте.
Боговете се зачудили и се отправили към двореца на Зевс. На входа ги посрещна Змей Горянин, страшният триглав змей-пазач, който Зевс беше домъкнал със себе си от последното му посещение в Сибирската пустош.
Змей Горянин имаше лъскава, биволска и чакалска глава и имаше тяло на тигър и змийска опашка.
― Хррррр... – зина лъвската глава на Змей Горянин и показа страшните си зъби. Боговете се разтрепераха като листа на трепетлика и отсъпиха уплашено назад.
― Пъ...пъ...пъ...рррво, Боже, – запелтечи Аполон – кажи на Ццц...цццербер да ни пусне!
― Това не е Цербер, глупчо, – ухили се Зевс. – Това е Змей Горянин и той е кротичък като овчица. Само един път да ви узнае. Ела тука, Горянчо. Ела, тука, миличко.
Змей Горянин се разлая радостно и побягна към Първобога.
― Ох, сладкото ми, на! – той подхвърли една плешка на Аполон. – Дай я на змея и той няма да те лае.
Аполон залитна от тежеста на плешката, но успя да я задържи. Кръвта покапа по бялата му туника и той почувства как кожата му настръхва.
― Брррр – разтърси тялото на Аполон. – Туниката ми! Виж какво стана! – оплака се той.
― Какво по-добре – ухили се Арес – с мръсна туника, но цял или на парчета...
― На, яж! – подхвърли Аполон бута на Змей Горянин, който се приближи с ръмжене. – Бъди добро куче и яж!
Горянчо подуши месото, но не отхапа.
― Яж, пиленце, - рече Зевс. – твоя е!
Змей Горянин разтвори лявската си глава и задъвка бута.Когато свърши с месото, чакалската му глава оглозга кокалите, дори схруска и сухожилята. Накрая той се оригна с биволската си глава и изръмжа, сякаш искаше да каже: “Може да мине сега. - Той изръмжа още веднъж сякаш искаше да ги предупреди. – Бъдете внимателни, защото ви наблюдавам.” Малките зли биволски очи ги изгледаха свирепо и Змей Горянин се облиза.
― Я ещьо бог не покушал. Говорят что оно очень вкусньи /Още не съм ял бог. Казват, че те били много вкусни/ - добави той на странен език, който боговете никога не бяха чували и който по-късно щяха да наречат “руски”.
― Кто че ли Змеят казва нещо! – прошушна разтреперан Аполон.
― Каза, че боговете били много вкусни. И ако ме разгневите ще...
Боговете усетиха как ледени тръпки полазват по гърбовете им.
― Пусни ги! – проехтя гръмотевичният глас на Първобога. – Заповядайте на масата. Тост за новодошлите!
Всички богове и богини вдигнали своите чаши, пълни с амброзия, само Аполон с малинов сок /нали си спомняте какво стана, когато Аполон се напи?!/.
― Първобоже! – казал гордо Дионисий. – Днес бях на земята и намерих... – той бръкна в торбата и измъкна безценната корона – твоята корона!
Всички богове и богини навели глави и зашушукали. Дионисий се разтреперал и се огледал като изтърван заек. Той не могъл да долови какво си шушукат боговете и изгубил ума и дума.
― Ще те хвърля в Царството на сенките, нещастнико! – изкрещя Зевс и се приготви да хвърли една светкавица върху Дионисий. – Ти си я откраднал, а сега я връщаш за награда, а?
― Моля те, Първобоже, изслушай ме! – проплака Дионисий и започна да разказва историята за кралица Главка и любовника ù.
Лицата на всички богове, дори и на Зевс,посърнаха, докато богините не можеха да прикрият своята радост. Най-весела и радостна от всички беше Афродита. Тя измъкна две вълшебни ябълки – те бяха от градините на Хесперидите и ги подаде на три Горгони, които бяха полубезсмъртни – богини от царството на Хадес. Самият той не беше на пира на Зевс, защото не можеше да се нарадва на новата си играчка – прелестната хубавица Главка! Горгоните повече от всичко на света обичаха да стоят на Олимп, отколкото долу в мрачнато Царство на Хадес.
― Изяжте ги и ще се разхубавите!
Горгоните, които не можеха да си намерят любовник, с изключение на гърбушкото Хефес – той в същото врене гниеше в тъмницата на Посейдон – се нахвърлиха върху вълшебните ябълки.
― Моооя еее! – изръмжа Безимен Ужас и змийските очи на главата ù изсъскаха.
― Не, моя е! Ассс първа я хванаааах! – изсъска злобно Нощен Терор и погледна събеседницата си в очите.
Смъртен човек не можеше да издържи на погледа ù и мигновено се превръщаше в камък. Горгоната само почувства как очите ù се затварят и тя се отпусна. Безимен ужас се прозя и ...заспа, хъркайки гръмогласно.
― Добре стореноооо! – изсъска третата Горгона, която беше най-стара. ― Имаше ссссамо две ябълки! – тя се опипа по врата, където имаше белег от великия Херкулес. Медуза – това беше нейното име и тя беше сърдита на целия свят. След като някога Херкулес ù беше взел главата, той я беше захвърлил в океана и което неразумно морско животно я погледнеше в очите, се превръшаше в камък. Така се роди Великият Каменен Риф. Много кораби намериха гибелта си тук, много хора се удавиха. На зевс накрая му омръзна от морските обитатели и на хората и лично слезна в морето и измъкна главата на Медуза. Тя имаше страховити очи и дори и Първобогът изпита тръпки, когато я погледна в лицето.
― От днес нататък ще бъдеш богиня в Царството на Хадес. Сенките ще бъдат твои поданици!
От този ден нататък трите Горгони станаха полубезсмъртни богини на Подземното царство на Хадес...
Медуза и Нощен терор изядоха вълшебните ябълкии о, чудо на чудесата!
В следващият миг нещо невиждано. Кривите им снаги се изправили, грозните сини пъпки се изчистили от кожата им, ужасните им лица се разхубавили, а змиите, които висяли по главите им, се превърнали в златни къдрици. Те не можеха да се сравняват с красотата на Афродита, но поне сега бяха симпатични! Два полубога седнали веднага от двете страни на Горгоните – красавици и започнали да ги ухажват...
Зевс, който не знаел дали Дионисий говори истина или лъжа, вдигнал ръка за тишина и извикал:
― Временно свалям Дионисий от Министерството на виното и алкохола и го понижавам в чин Заместник-Бог. Когато разследването приключи, Дионисий ще може да заеме стария си пост, ако е невинен. Горко ти обаче, - размахал пръст Зевс – ако открия злоупотреби. Ще те депортирам в Сибир. Олимийското ти гражданство ще бъде отнето и никога няма да можеш да се върнеш в Олимп!
Дионисий се проклел три пъти, че е взел короната и още 99, че не я продал на някоя антикварна къща.С парите можеше да си построи нов храм, а не да се надява на подаянията на Зевс. А сега трябваше да стои под домашен арест и да се моли разследването да свърши в негова полза.
Уви, нещастен пияницо! Костите ти ще изгният в далечната пустош в Северна земя! Афродита и Хадес, които се бояха да не се разкрие истината около смъртта на Главка, подкупили Божествените следователи и те фалшифицирали божествените следствени документи. Първият обитател на трудово-наказателната колония в Сибир бил нешастният Дионисий.
― А там е много студено, нали?! – казала Хера и се усмихнала. – Разправят, че има само боровинки и диви круши за ядене.
― Достатъчни са му! – махнал с ръка Зевс. – За аговор срещу мен, трябва да го изпратя в Подземното царство на Хадес.
― Може да избяга! – разтревожила се Афродита и потръпнала при мисълта, какво би станало, ако Зевс открие заговорът ù с Хадес.
― Повярваи ми, там е само пустуш! От край до край, само сняг и лишеи, дива пустиня!
― Може би ще е по-сигурно, ако изпратим стражари. Може да построим тъмница, където да ги вържем с окови! – предложила Афродита и се облизала.
― А кой ще построи тъмницата? – намръщил се Зевс. – Тези нови храмове в Рим, Атина и Филипополис ме доведоха до просешка тояга!
― Аз ще поема разноските. – усмихнала се Афродита. – Дори ще плащам заплатите на стражарите!
― Добре! – съгласил се Зевс. – Щом искаш иди и строи. Само, че те предупреждавам! Такъв студ е, че и десет минути не можеш да издържиш на открито! Строителите ти ше избягат на втория ден!
― Ти остави това на мене! – протрила ръце Афродита и се сетила за новия диктатор на Спарта, Теодосий ХІІІ. За една кесия с жълтици, ще купя цяла тумба с илирци. Цената им се качи, проклетниците. Преди можеше да купиш роба пет медни пари, а сега за не по-малко от дванадест!
― Ти плащаш, ти строиш! – кимнал с глава Зевс. – Само, че аз ще избера стражарите!
Афродита се усмихнала на себе си, защото знаела, че Зевс се боял от чара ù. Той обикновено избирал за стражари евнуси и красотата на богинята удряла на камък!..
Така била построена първата тъмница в Сибир и били изпратени първите тъмничари – три страшни великани-циклопи. Три месеца по-късно броят на затворниците се увеличил от един на четири. Към Дионисий се присъединили и приятелите му. Божествените следователи разкрили нов заговор срещу Първобога и без колебания изпратили Арес, Аполон и Борео в Сибир. Колонията взела да расте...
По-късно боговете я кръстили със звучното име “Гулаг”.
Това е краят на историята. От дупката изскочи мишка, хвани я, одери я и си направи кожухче!...
― А какво станало с Хефес, бога на огъня! – запита Дани, едва сдържайки се да не заспи. – Той още ли останал в тъмницата на Посейдон? Ами останалите богове? Арес, Аполон, Дионисий и Борео, дали са избягали от Сибир!
― Купи ми една баничка с боза и ще ти доразкажа историята. За безплатно и толкоз стига! ...Та, виждаш ли, ако Главка беше проявила любопитство да провери какъв е източникът на “водата”, тя и любовникът ù щяха да останат живи. Ей, ти да не... спиш?
Дани не отвърна, защото похъркваше, поставил главата си на облегалото на пейката. Иван погледна небето – Луната се беше показала. Навярно минаваше полунощ. Той разтърси приятеля си:
― Ставай! Да се прибираме!
― Какво стана с Главка? Някой от боговете не се ли опита да я отмъкне от Подземното царство на Хадес? – попита Дани и разтърка очи си. Клепачите му тежаха като гюлета и той едва се удържаше да не заспи отново.
― Всъщност един от тайните обожатели на Главка започнал да крои план как да я отмъкне от Царството на сенките. Но... – Иван се усмихна – това ще ти разкажа друг ден. А сега ми кажи къде държиш тетрадките с нелегалните вестници. Къде си ги закопал?
― Никъде, - засмя се Дани – те са в моята въ... възглавница...
Главата му се отпусна и той захърка отново. Иван се ухили и го повлече към спалното...
........
Десет минути по-късно братовчедът на Юда Искалариотски тичаше към стаята на другаря комсомолски секретар. Той навярно спеше, но предателят нямаше търпение до сутринта.
― Другарю комсомолски секретар. – изграчи грозен глас в тъмното – Аз съм Иван, отворете!
Измамникът забрави своята клетва и предаде своя кръвен брат.
От вътре се чуха ругатни и пъшкания. Стаята светна и др.комсомолски секретар отвори вратата.
― 2.35 часа е! – посочи той будилника. – Да не си луд да ме будиш по това време! По-добре да имаш основателна причина, защото...
― Знам къде “буржоазният елемент” крие забранените вестници! – победоносно извика Иван. – Във възглавницата си! Сигурен съм, че не ме излъга!
О, братовчеде на Юда Искалариотски! За колко сребърника ти продаде кръвния си брат?!
Историята се повтори отново...


© Kolio Karpela Всички права запазени.