автор: Marta

В едно малко градче - напред, напред, напред и след това вдясно, имало панаир. Панаирът бил постоянен или както се казва "целогодишен". На разпънати шарени сергии били изложени всякакви лакомства и изкушения за децата, пък и за по-големите - захарен памук на клечка в пет цвята, сладолед, крем, който има само по панаирите - розов, пухкав и кух, пуканки, ядки, семки, бонбонки, балони, локуми и сладки.
До сергиите зеели пушкаджийници с наредени капачки и консервени кутии по които да се целиш и огромни плюшковци, които да спечелиш, до тях се кипрели колела на късмета и всякакви такива приспособления за забавление, които знаете от други подобни места - блъскащи се колички, например, гондоли, лебеди, виенско колело, люлки със синджири... Между тези увеселителни уреди сновяли клоуни със цветни перуки и червени топчести носове, намирало се и смешно фото и всичко останало, за което се сетите, имало на това пъстро, шумно и забавно място. Но най-голямото чудо, така да се каже атракцията на панаира, била въртележката...Да се чудиш и маеш защо точно тази стара, малка въртележка с поолющена боя и само четири поодрани кончета така привличала децата, но около нея винаги се тълпели стотици малчугани, които стискали здраво билети в ръка и търпеливо чакали ред.
Въртележката наистина имала твърде обикновен вид, сравнена с заобикалящия я папагелено-бъбрив и пъстър панаирджийски свят - личало си, че някога е боядисвана в бяло, сега била по-скоро сива, с изронена на много места боя, под която се виждала дървенията. Кончетата също били старички, с поизтъркани и нацепени гумени гриви и опашки, излинели цветове и избелен лак. Били четири, както споменахме вече - едно бяло - наречено от децата Снежен, едно кафяво - кръстили го били Кестен, червеното се казвало Лято, а синкаво-сивото Пролетен вятър. Очите на кончетата били като живи -топли и греещи. Каква била магията на тези кончета, защо те така привличали децата, каква била тайната на въртележката...Децата нищо не казвали, само като слизали от въртележката изглеждали различни, очите им искрели като на кончетата, някои били мокри, сякаш ги е валял дъжд, други били разрошени и в косите им имало заплетени жълти шумки или листенца, а трети били заскрежени, да да , не се чудете - трети имали по раменете и главите си съвсем истински, блестящи снежинки, които, естествено, набързо се стапяли след като детето слезело от кончето с отнесена, широка усмивка на лицето ...
Въртележката би си останала така загадъчна, ако в ден като днешния, един любопитен татко не бил решил да се метне на кончето, наречено Кестен и да разбере тайната и. Качил се таткото на Мишо, онзи Мишо, който само преди час го дърпал за ръкава с нажалена, полуразплакана физиномия на лицето - "Хайде бе, татенце, да идем бе, татко, ще слушам утре, няма да хвърлям повече яйца от терасата и няма да изнасям душа през прозореца да пръскам хората долу, хайде бе, моля те, бе таткоооооооооооо..." и така докато почти отпрал ръкава на новата риза на баща си, ама толкова настойчиво го молил за въртележката, че големият заподозрял нещо и това била причината да доведе момчето и да се нареди с децата, да изчака реда си и да се качи с малко неудобство на кафявото конче...
Завъртяла се въртележката - първо бавно, после по-бързо, още по-бързо и какво било смайването на таткото да види как пейзажът се сменя, наоколо от нищото изниква широколистна гора в най-прекрасната фаза на есента - короните на дърветата светели в жълто, червено и кафяво, било тихо, чувало се шумоленето на листата, слънчеви зайчета танцували по стволовете, прелитал кълвач, прибягвала катерица, в храстите нещо прошумолявало и всичко това таткото на Мишо видял, вдъхнал, усетил, и се чувствал избран, преизпълнен до ръба с красота и бил така щастлив, както не се бил чувствал от сто години - всъщност от детството си...
Скоро се озовал пак на въртележката, която забавяла ход и спряла сред панаира...Погледнал сина си с широка усмивка и му смигнал съучастнически. Разгледал внимателно въртележката и забелязал съвсем избелял надпис най- горе, под купола и - пишело "Четири сезона". "Ама разбира се... Да! Как съм могъл да забравя!"- помислил си таткото, който внезапно се сетил че преди толкова много години се е возил на тази същата въртележка, яздил е същите тези кончета, препускал е диво из сезоните и съвсем не му се е искало да слиза от тях, никак, ама никак не е искал да пораства и е бил същия като сина си Миши - ведно с белите. Баща и син се прибрали от панаира доволни и щастливи и е излишно да казвам, че честичко се връщали на това забележително място и яздели кончетата, чак докато таткото станал дядо и вече били трима ездачи...

Послеслов от автора :
Известни са ми още две такава въртележка - едната е от картината, в която Кибритопродавача кани Мери Попинз на чай с малинови пасти и после двамата се качват на въртележката, която ги отнася някъде по крайбрежието на Англия, забравила съм името на точното място...
Другата е въртележката в Чезенатико, която така добре е описал Джани Родари, и която е просто един прикрит космически кораб, вълшебно място, където явно съм била неведнъж... както и да е , ако ви е известна друга такава вълшебна машинария - бъдете така добри да споделите. И ви пожелавам никога да не чувате изречението :
"- Не знаете ли, че на вашата възраст е опасно да се качвате на въртележка, защото ще ви се завие свят!" *

* "Въртележката в Чезенатико" Джани Родари

* Приказката се посвещава на regina като неволен подбудител за написването и ;)