автор: fightingone

Украси косата си с дива луна,
нощта е дошла,
всички нейни звезди вече горят.
Всички нейни звезди горят днес за теб!
Но ти знаеш -
всички нейни звезди горят в мен!

Косата ти тъмна, косата ти дива
пращи в моя огън
и разгори ли се той ще хвърли нагоре
червени искри и ще изтласка кръвта ти - нагоре
в непрогледната нощ.

Мъждука в очите ти светлинка -
сива в зелено така
както нощта там прегръща звезда.
Кога ще дойдеш, кога? - Факлите ми горят
Нека се разгорят, нека горят!
Украси за мен косата си с дива луна!



**(Препоръчвам есето на Бисерка Рачева за Рихард Демел от книгата “Литературни пространства” публикувана в www.liternet.bg)