автор: efrpraz

"Моите родители, моят мъж, моята сестра".
Закусвам в кафенето, заслушан.
Гласовете на жените шумолят и се изпълват
В ритуал, който ни е необходим.
С крайчеца на окото поглеждам движещите се усти
И ми е сладко, че съм тук на земята,
Още малко, заедно, тук на земята,
За да празнуваме нашето малко мое.


Чеслав Милош
От сборника "Необятна земьо" (1984)


-------------

* В оригинала заглавието на стихотворението е много интересно. То е съществително от женски род образувано от думата мой или мое. Както "вечност" е образувано от "вечен". На български няма такава дума или поне не се сещам затова заглавието е "Мое".