автор: daniele

Изгубена сред хиляди съмнения,
Затворена сред четири стени...
Потърсих своето смирение
Сред неугасващите си мечти.

Видях гора.
И вкусих тишината.
Почуствах шепот, докоснах вятър.
Стъпки, заровени следи...

Звуци-странни, бели.
Отникъде... или отпреди.
Пътека скрита някъде,
Загубена сред сенки може би.

Въпросите- бавно ме теглят,
Изискват, нахлуват, завихрят...
И срещнали странник
В листопада безмълвни утихват.

Моите стъпки-
Следи са без отговор.
Просто вървя-
Напред.
Просто си шепна-
За нещо.
Просто изгрявам-
С усмивка и нежност...