Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 85
ХуЛитери: 0
Всичко: 85

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа път
раздел: Избрано поезия
автор: seal11

И отново на път в тази нощ, от звезди просветляла.
И додето продраният мрак своя кон ми седлае,
мисля как ще умирам, ще вехне косата ми бяла,
ще угасне най-сетне бодежът на пътя безкраен.

Поживях край реката, но ето - след кратката пролет
всичко става едно и събират се двата й бряга.
И отново е време за мене да тръгвам надолу
след водата, която от своите корени бяга.

А душата на скитник за минало време не плаче.
Тя забравя водата, шума на вълните сред здрача
и запомня единствено малкото слънчево зайче
дето в жълтото лято край сухите камъни скача.

Но, да тръгвам сега в тази нощ, от звезди просветляла.
Вече хвърлих душата си бедна на звездната клада.
И преди да умра - ще просветне косата ми бяла,
като малка звезда, докато върху релсите падам.


Публикувано от aurora на 17.08.2007 @ 16:22:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   seal11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 15


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 05:29:27 часа

добави твой текст
"На път" | Вход | 18 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На път
от Marta на 17.08.2007 @ 16:36:08
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Браво, seal11!


Re: На път
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 17.08.2007 @ 16:45:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
влюбих се в третия куплет :)))


Re: На път
от sinyo_dihanie (sinyo_dihanie@abv.bg) на 17.08.2007 @ 19:36:48
(Профил | Изпрати бележка)
"И додето продраният мрак своя кон ми седлае,
мисля как ще умирам, ще вехне косата ми бяла,
ще угасне най-сетне бодежът на пътя безкраен.

Поживях край реката, но ето - след кратката пролет
всичко става едно и събират се двата й бряга.
И отново е време за мене да тръгвам надолу
след водата, която от своите корени бяга."

"Вече хвърлих душата си бедна на звездната клада."

Мисля, че трябва да поспреш за известно време тук - на брега, на който сме заедно! Да погледаме заедно звездите и да послушаме песента на водата:).
Много е хубаво!!!


Re: На път
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 18.08.2007 @ 10:36:53
(Профил | Изпрати бележка)
...А душата на скитник за минало време не плаче....
-------------------------------------------------------------------
Точно затова моят девиз е НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ...

Адмирации за стиха, seal11!
Поздрави!


Re: На път
от nadya на 18.08.2007 @ 10:52:05
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Хей...пътнико, за къде се разбърза...спусни надолу по реката, там където бреговете бягат разделени, а голямата воде и още далече...

Поздрав за стихото...:)


Re: На път
от Danitka на 18.08.2007 @ 14:16:11
(Профил | Изпрати бележка)
Твоята душа - богата е!:)


Re: На път
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 18.08.2007 @ 18:20:38
(Профил | Изпрати бележка)
... a белезите по нозете и душата ще са свидетелствата за изминатия път... Много хубаво е - поздрави от Танцуващият, seal11!


Re: На път
от ami на 18.08.2007 @ 18:57:34
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Слънчево зайче - значи има светлинка , която да топли душата:)))


Re: На път
от rajsun на 27.08.2007 @ 18:56:31
(Профил | Изпрати бележка)
!!!


Re: На път
от christopher111 на 06.09.2007 @ 16:33:17
(Профил | Изпрати бележка)
Препуска стихът ви, препуска...


Re: На път
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.09.2007 @ 20:17:23
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво...
Поздрави и късмет!


Re: На път
от seal11 на 06.09.2007 @ 20:26:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, късмет и по-малко поводи за тъжни стихове


Re: На път
от vanilin (vivian55@abv.bg) на 10.09.2007 @ 15:05:21
(Профил | Изпрати бележка)
"...А душата на скитник за минало време не плаче.
Тя забравя водата, шума на вълните сред здрача
и запомня единствено малкото слънчево зайче
дето в жълтото лято край сухите камъни скача..."
Отново класическо изпълнение! И още:
"...Вече хвърлих душата си бедна на звездната клада..."
Великолепно!
И като цяло ми харесва! Хайде, не се бави повече с книгата!
Поздрави от мен!:-)


Re: На път
от magic (maiasand@abv.bg) на 12.09.2007 @ 18:07:26
(Профил | Изпрати бележка) http://maiasand.dir.bg
"А душата на скитник за минало време не плаче.
Тя забравя водата, шума на вълните сред здрача
и запомня единствено малкото слънчево зайче
дето в жълтото лято край сухите камъни скача."

Реалистично и магично...Поздрави!



Re: На път
от christopher111 на 12.09.2007 @ 18:11:30
(Профил | Изпрати бележка)
С устрема на нова ера, с факела на нова вера... Ехеееей, добре, добре! При дългата метрика цезурата играе важна роля. Пришпорете думите, тези конници, конници, конници кървави конници... :)


Re: На път
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 15.09.2007 @ 22:16:32
(Профил | Изпрати бележка)
"Но, да тръгвам сега в тази нощ, от звезди просветляла.
Вече хвърлих душата си бедна на звездната клада.
И преди да умра - ще просветне косата ми бяла,
като малка звезда, докато върху релсите падам."
Невероятен стих,
колкото и пъти да го чета. Трябва да се напише музика по него...


Re: На път
от zinka на 07.11.2007 @ 09:49:42
(Профил | Изпрати бележка)
Не мога да не изкажа възхищението си!
Запомням те!


Re: На път
от I_naistina на 05.10.2008 @ 15:42:24
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
Всеки ред изразява цял един свят. Всеки свят дава рамо на стиха.
Благодарна съм, че прочетох!!