автор: siromah

От предишните две части бяхме научили как Заешка уста беше получил прякора си и как Тошко Умната главица беше станал президент ...
Майтапа настрана, но Заешка уста имаше голямо и благородно сърце, Той ядеше малко, толкова малко, че понякога Югото се чудеше откъде черпеше енергия това сухо, изпито тяло. Заешка уста винаги раздаваше своята храна на другите затворници. Те стояха като лешояди отстрани и само чакаха момента в който ще свърши, за да я сграбчат.
Понякога се случваше двама души да хванат чинията в противоположните й краища. Единият от тях винаги беше различен, но вторият винаги беше ... Бръсната глава.
Бръсната глава беше друг незабравим образ от “Човешка комедия” на Балзак. Той беше не повече от 20 години, с мускули на Херкулес и разноцветни кривогледи очи - едното беше синьо, а другото кафяво - които бяха набити в чудовищно голяма глава. Тиквата му лъщеше като циганско котле и ето откъде идваше името му. Той имаше толкова много физическа сила, че не знаеше как да я използва и постоянно помпеше лицеви опори или правеше набирания. Дори един ден Югото, чиято килия беше ъглова и му даваше голяма видимост, вида Бръснатата глава да прави лицеви опори с главата надолу. Бившият войник се изуми, защото той наброи 20. Веднъж Югото изпробва своята сила и с голям зор успя да направи само една. Когато излизаха на стадиона, Бръсната глава правеше 3-4 обиколки на игрището да загрее, после отиваше на уредите до тоалетните. “Уредите” представляваха забити в земята железни тръби: два лоста за набирания, една висилка, една седялка за коремни преси, още една за трицепс и една за бицепс. Бръсната глава започваше със супер серия с клякане под лоста. Някой сядаше на раменете му и се хващаше за металната тръба. Бръсната глава отначало клякаше 15-20 пъти, след което стартираше с коремни преси, също 20 на брой. Обичайно той правеше по 5 сета на всяко упражнение. На другия ден Бръсната глава се занимаваше с трицепс и отново коремни преси. Кумирът му беше Арнолд Шварценегер и той искаше да има тяло като неговото.
“Не върху тялото, а повече трябва да работи върху ума!” - помисли си Югото. Бръсната глава нямаше вид на много интелигентен. Само като човек видеше мутрата му, можеше да разбере че беше лапнимуха. Колко мухи той беше лапнал - не знам, но по време на престоя си в затвора, той никога не беше отгърнал книга или списание.Единственото, което четеше, беше спортната рубрика на “Хавайски съветник”. Той също обичаше да играе карти и домино. Колкото до шаха - знанията му в древната игра му позволяваха да нарежда фигурите - той винаги бъркаше местата на краля и на кралицата - също се учеше как се местят пешките. Колкото до останалите фигури, тях считаше за маловажни. Той предпочиташе да играе с пешките и се втурваше смело в атака. Югото обикновено излизаше дръзко с царицата и го обираше набързо. Може би начинът, по който Бръсната глава играеше шах беше пикантен, но още по-пикантно беше да го наблюдаваш в действие по време на обяда. Югото шеговито поднасяше, че Бръсната глава бил в специални части по времето на “Пустинна буря”. Каква беше специалността му? Гребане с лъжица в дълбока паница!
Бръсната глава отключваше леко вратата си и чакаше като лисица пред дупка. Когато Рошко кажеше “Част втора, време за обяд”, той се стрелваше като заек към зеленчукова градина. Той се спираше пред кухнята с наредените подноси и погледът му лакомо оглеждаше коя е най-пълната, къде месото е повече, в коя имаше по-малко чорба и повече зеленчуци, къде филиите с хляб изглеждаха най-дебели. Той имаше изключително остри очи и само след няколко секунди избираше най-пълния поднос. Бръсната глава обичайно сядаше на втория етаж, на масата, която беше най-близко до казана където изхвърляха остатъците с храната. Когато видеше че някой затворник е готов да изхвърли парче недовършена пържола, недогризан кокал или недовършени зеленчуци, той скачаше и викаше: “Стой, не го хвърляй!” и се втурваше като вихър надолу по стълбите. Не го беше грижа какво беше останало. Дали беше салата, парче хляб или не доизядена пилешка кълка. Бръсната глава не беше гнуслив и внимателно обираше всичко, дори олизваше сока от пържолата с една кора хляб. Той се връщаше на масата си и клякаше търпеливо като чакал, който чакаше жертвата си да се появи на водопой. Ако никой не идваше, той слизаше долу - освен за хранене, тук затворниците играеха билярд, шах и домино - и питаше: “Има ли свободен ориз? Някой няма ли да яде хляба си? Ти ще ядеш ли ябълката си? и т.н. Понякога някой му даваше ябълка или портокал, друг салата и кора хляб. Понякога ако късмета му се усмихнеше дори можеше да забие зъбите си в парче вкусна пържола или пилешка кълка. Тогава Бръсната глава се връщаше на втория етаж и задаваше същите въпроси.
- Това момче има нужда от работа в кухнята. - клатеше съжалително глава Югото. - Той има чудовищен апетит. Когато дойдох във затвора, първо бях в ареста. После ме преместиха в Анекс-2, от там в Модул-11 и Модул-13. Пред очите ми минаха може би 500 души, но никой не беше гладно куче като него. Като го погледнеш в лицето - очите му винаги тъжни, сякаш се замислил като куче през Коледните пости!
- Той е голям мъж! - опита се да го защити Заешка уста. - Той се ... нуждае от много храна! Не ме гледай мене! Аз съм 48 кг с мокри гащи! Югото поклащаше с глава и се намръщваше. Той си спомни за Приказката за Големия гладник. Като мъничък тя беше една от любимите му. Юнакът от приказката изпитваше същия неописуем глад, както и Бръсната глава. Може би той беше негов брат-близнак. А може би не. Ако друго не, поне беше гладник като него ...
Една случка нямаше никога да се изтрие от паметта на Югото. Две килии по-надолу от неговата имаше един мъж на средна възраст. Той беше чудовищно дебел. Той тежеше може би повече от 300 кг и когато вървеше - колкото до вървене - не знам, но ако някой го гледаше отстрани, имаше чувството че се търкаля - пуфтеше тежко като стар парен локомотив. Мъжът беше хаваец и се казваше Макуа. За какво беше във затвора - никой не знаеше. Едни разправяха, че забил шамар на един полицай и го проснал в несвяст на земята, други се кълняха че обрал някаква проститутка, трети - че се изпикал на статуята на хавайската кралица - как се казваше, Югото така и не запомни, но това нямаше значение. Той беше превъзходен музикант и вечер изнасяше цяла серенада на затворниците. Беше чудно как можеше да изкарва такива пленителни звуци от старата, раздрънкана китара. Югото особено се размекваше, когато Макуа запяваше “Красива нощес” на Елтън Джон ...
Сутрин в Модула идваше една жена, която работеше в канцеларията. Често пъти пазачите извикваха Макуа при себе си и той започваше да свири на китарата. Жената го слушаше възхитена и го молеше да й изпълни някоя любима мелодия ...
Беше една вечер както обикновено. Както обикновено всички затворници бяха насядали по масите и вечеряха. Както обикновено Бръсната глава беше проточил шията си като жираф и се оглеждаше насам-натам.
- Как е зяпнал като гладна чапла. - Намръщи се Югото. - Не мога да вечерям спокойно като знам, че някой ми брои залците!
На съседната маса седяха няколко затворници, сред които и Макуа. Неочаквано дебелия мъж избухна в дълбока кашлица. По-скоро хлипове, които човек издава ако някой го стискаше за гърлото. Няколко затворника скочиха и се приближиха към него.
- Какво ... става?! - запита пребледнял Югото. Той се беше изплашил. - Сърдечна атака ли има?!
- Не знам! - отвърна Бръсната глава и продължи да мляска. - Може би само се е задавил. Нещо му е заседнало в пеклеца!
Той загриза пилешкия бут, нехаещ че човека до него береше душа. Югото, който беше спрял да яде - сърцето му се свиваше като гледаше как човека умираше - това беше ужасно! , скръцна със зъби.
- Спомняш ли си вчера, когато се сбиха Гонзо и Роки?! За 30 секунди дотърчаха 20 пазача! Сега минаха 5 минути, а няма никой! Ни сестри, ни пазач, ни дявол! Взели ги мътните, проклетниците!
- Спокойно, момчета! извика пазачът от Контролната станция. - Обадих се в Лечебницата. Скоро ще дойдат да го вземат с инвалидната количка!
- Докато дойдат, човека ще умре! - изруга Югото. - Ей, какво сте се скупчили като лешояди около него?! Отдръпнете се назад, оставете човека да подиша спокойно!
- Гадове! - процеди през зъби Заешка уста. - Той е много болен! Тия мерзавци трябваше да го държат в някоя болница, а не във затвора!
- Тях не ги е грижа! - отвърна Югото и челото му се набразди с бразди. - Да не мислиш, че сърцето ще ги заболи ако някой шибан затворник умре?! Един повече или по-малко, за тях е без значение! За тях сме номера, а не хора!
Музикантът хрипаше, държейки се за гърлото. Югото се беше извъртял на една страна, за да не гледа. Бръсната глава използва ловко момента и като видя, че никой не гледа, придърпа неговата пържола в своята чиния, оставяйки огризания кокал в чинията на Югото.
Бившият войник не го забеляза, защото спомените му го бяха пренесли назад в Югославия, когато той беше малък. Той се връщаше вкъщи от училище и видя група деца, които се бяха събрали около един стар, ръждясал кран.Момчетата се изкачваха едно по едно по тръбата до върха на крана, който беше на около 10 метра от земята. Встрани от крана имаше огромна пясъчна купчина. Момчетата скачаха в нея и се заравяха до кръста. Едно пълничко момче се беше изкачило до върха, но се страхуваше да скочи. То се опитваше да се върне назад, но тръбата беше прекалено ниско, за да може да я достигне с босото си стъпало.
- Шкемби-Демби, скачай! - подиграваха го децата от земята.
- Ей, Грухчо-Пухчо! - подигра то едно слабичко момче с къси гащета и сламена шапка. - скочи и бате ще ти даде шоколадче!
- Гъци, Гъци! Ох, на тати, прасенцето! - размаха ръце друго момче и всички се разсмяха.
- Страх ме е! - проплака дебелото момче. - Прекалено високо е! Не мога да скоча!
Той се беше стиснал за тръбата, така, както удавник сграбчва сламката.
- Донесете стълбата! Не мога да издържа повече!
- Само задръж! - каза Дани. - Идвам!
Той се закатери пъргаво по тръбата и само след 15-тина секунди беше на върха на крана.
- Слушай внимателно! - подвикна той на шишкото, който тихо подсмърчаше. Ще броя до три. На три скачаш в пясъка! Готов ли си?!
- Не мога! - стисна се още по-силно за тръбата дебелото момче. - Ни жив, ни умрял съм, не можеш ли да разбереш?! - почти изкрещя той. - щом не искаш да скачаш с добро, тогава със зло!
Дани се приближи към него и взе да го гъделичка под мишницата.
- Гъди, гъди, гъди! Ох, на бати гъцито!
Дебелото момче се затресе от смях. То имаше ужасен гъдел. Ако някой го завържеше и го загъделичкаше с гъше перце, той навярно би си умрял от смях. Ръцете му се отпуснаха, което не остана незабелязано от острия поглед на Дани. Той го сграбчи, откъсвайки китките му от тръбата и двамата полетяха надолу. Когато удариха пясъчната купчина, сякаш падна атомна бомба! Във въздуха се разлетя пясък и децата се разбягаха с писъци. Дори и Марко Кралевити да беше там, пак би се уплашил и би побягнал! ...
Първи се изправи Дани, плюейки пясък. Той изчисти очите си от песъчинките и се огледа за приятеля си. Той стоеше в средата на пясъчния хълм и ... не мърдаше.
- Пооооомооощ! - извика отчаяно Дани. - Шишкото е злеееееее!
Няколко момчета му се притекоха на помощ и с дружни усилия успяха да извлекат дебелото момче от купа.
- Донеси вода! Тичай!
Не се наложи да използват водата, защото “бомбата” отвори очи. Той беше само припаднал.
- Ей, ама аз съм ... голям юнак! - възкликна той . - Сам скочих!
- Само да се беше видял! - възкликна Дани и му помогна да се изправи. Беше истинска бомба! ...
В същото време пристигна сестрата, която беше около 40 годишна японка с дълга, гарваново черна коса. Тя буташе пред себе си инвалидната количка. Четирима от най-силните затворници - между тях не беше Бръсната глава, защото в същото време той обираше ориза от чинията на своя съсед - го вдигнаха и заслизаха внимателно по стълбите.
- Закарайте го до Кралската болница! - извика след тях Югото. - Погрижете се за него.
Сестрата забута инвалидната количка с пъшкане и излезе навън.
Затворниците се върнаха по местата си, за да се дохранят. Югото се обърна и изблещи очи от почуда, когато видя Бръсната глава на своята маса. Той мляскаше шумно като прасе и се уригваше на всеки трети залък.
Няколко затворници се огледаха учудено. Пържолите в чиниите им бяха придобили крака и тайнствено ... изчезнали! Всъщност тайната на загадката не беше много трудна за разгадаване! Освен подноса на музиканта, Бръсната глава беше откраднал пържолите на своите съседи. Някой полугласно измърмори нещо под носа си, но само полугласно, защото всички се бояха от физическата сила на Бръсната глава.
Югото, който се беше развълнувал и беше забравил, че не е доизял своята пържола, усети как гарнитурата му заседна в гърлото. Бръсната глава щедро му беше оставил салатата и няколко бобени зърна. Югото се закашля и отпи от сока.
- Боже мили! - хвана се той за главата. - Какъв темерут!
Бръсната глава така се беше съсредоточил в пържолите на своята чиния, че дори и не усети какво говори съседа му.
- Човекът умира - продължи Югото, клатейки глава - а той едва изчаква да го изнесат в инвалидната количка, за да се докопа до чинията му! До къде стигнахме, Господи?! Que vadis, Domine?!
- Такаа е! - въздъхна тежко Заешка уста. - Някои са се родили на този свят само да си пълнят търбусите до пръскане. За тях единственото удовлетворение, което могат да изпитат, е да се потупат по търбуха си, когато са се натъпкали до ушите!
- Ти ... няма ли да ядеш супата си?! - рече Бръсната глава, като видя че Югото не се храни. - Той беше свършил с крадените пържоли и гладния му поглед се беше забил в чинията на Югото
- Не съм гладен! - въздъхна Югото и избута супата си към него. - Изгубих си апетита! Ти я довърши.
- О, благодаря ти! - усмивката на темерута беше истинска. - А мога ли да довърша и ориза ти?!
- Пази Боже от гладни кучета! - рече Югото на своя език и стана. Той побърза да напусне масата, отдалечавайки се от гладния темерут така бързо, сякаш бягаше от прокажен!
- Мога ли да довърша това?! - дочу зад гърба си Югото. Той усети как тръпки полазват по гърба му и той побягна надолу по стълбите. - Нали няма да ядеш ориза?! - продължи Бръсната глава и се ухили, показвайки кътните си зъби.
Заешка уста кимна мълчаливо и стана, въздишайки дълбоко.
Ех времена, ех нрави! Защо вие, о проклети двукрачковци дръзвате да се наречете хора, когато сте по-близко до животните, отколкото до хората?!
- Може би довечера ще се моли на Господ - Югото беше свил вежди и разказваше на събеседника си, Заешка уста. - Някой друг да получи удар по време на обяда. Така той може да се докопа до чинията му! Какъв гладник?! Няма да се учудя, ако след като свърши, помоли някого да го почеше по търбуха! Къде побра всичката тая храна?!
- Той - Заешка уста се огледа и като видя че Бръсната глава е далеч, добави - отмъкна и ... твоята пържола?!
- Моята пържола?! - намръщи се Югото. - За какво говориш?
- Ти не я беше доизял. Когато ти се обърна, Бръсната глава сложи костите от своята пържола в чинията ти и взе твоята!
- Ох, Боже, Боже! - въздъхна Югото. - Какъв гладник!
Дори и Гладника с трите косъма от любимата му приказка ряпа да ядеше пред Бръсната глава.
- Винаги нещо го чегърта под лъжичката - добави Заешка уста. - Бедното момче.
- Като видя хора като него, ме е срам да се нарека - ... човек! - намръщи се Югото.
- Ех, бедни Юго! - въздъхна Заешка уста. - Свят различен, хора разни! Едни гледат да се извисят духовно, други само гледат да си напълнят търбуха!
-О, да! - засмя се под мустак събеседника му. - Бръсната глава е извисил своето духовно равнище с това на дъждовните червеи. Може би ще трябва да вземе по-голяма вилица и лъжица ...
В същото време Юнакът-Гладник сърбаше супата си, не изпускайки дори и за миг очи от останалите затворници.
- Ей ти, приятелю, къде отиваш?! - извика той към едно слабо момче. - Дай супата насам, друже! ...
Той скочи като Вихър Нечуван - Вихър Невидим и грабна купата от подноса му с хищните си пръсти. Бръсната глава я остави на масата си и се заоблизва. От супата се издигаше топла пара и той постави на върха й филийка хляб, която беше спасил в последния момент от подноса на друг затворник. После той се върна да си довърши старата супа, която беше копнал от подноса на музиканта.
Югото и Заешка уста стояха отстрани и го гледаха с изумление.
- Жалко че нямам камера! - рече Югото. - Щях да спечеля наградата за най-добра комедия за годината!
- За всички времена, каква ти година?! - ухили се Заешка уста. - Гледай, гледай!
В същото време Бръсната глава сърбаше шумно с лъжицата си, обирайки останките от първата супа. Не беше лоша! Той намери парче месо и се усмихна, разкривайки отново кътните си зъби. Днес му вървеше! Той обра зеленчуците от дъното и извади лъжицата. Беше останала само гола чорба и той вдигна купата и изпи, сърбайки шумно. На дъното бяха останали малко парче месо, няколко грахови зърна и парче картоф. Бръсната глава ги обра с лъжицата си и се залови със супата на Югото. От парата филията беше станала пухкава като симид и той отхапа лъвския пай.Бръсната глава засърба нетърпеливо втората купа, чието съдържание разнесе приятно гъделичкане в стомаха му. За него нямаше друга радост. Това беше момента на върховно щастие! Този момент за него бе по-велик , отколкото когато морякът от екипажа на Колумб, беше извикал “Tera Incognita” , тоест Непозната земя. Бръсната глава довърши втората супа и стана. Може би някой не беше гладен и беше оставил нещичко. Той нямаше защо да се тревожи за своята храна, защото беше довършил ориза си, беше изсърбал супите и беше оглозгал пържолите. Дори и гладно куче да беше се домъкнало, пак нищо не би отмъкнало от неговата маса! Бръсната глава слезе на долния етаж, за да провери още веднъж. Понякога затворниците оставяха хляб и масло по масите, когато не ги изяждаха. Той наистина беше роден под щастлива звезда, защото забеляза на третата маса две филийки хляб и една пилешка кълка. Бръсната глава погледна към пазача, който доосмукваше първата кълка. Той застана отстрани на пост и зачака като гладна чапла. Рошко свърши с мръвката, уригна се и си облиза мазните пръсти. После той изкара една найлонова торбичка от джоба си и уви месото и хляба. Щеше да го довърши по-късно --- Пазачът стана, уригна се отново и се заклати тежко към бъчвата със сок. Нещо му беше заседнало в пеклеца и той дишаше с мъка.
Бръсната глава се огледа - никой не гледаше насам, с един скок грабна найлоновия плик - с ловко движение го скри под панталоните си и се заизскача като фурия нагоре по стълбите. От сутрешната закуска беше успял да скатае четири масълца и две пакетчета желе. Късно довечера, когато огладнееше, щеше да си направи пилешки сандвич. Ммммм.... Жалко, че нямаше повече хляб. Само четири филии! Ще ги раздели по равно - две за пилешката кълка, две за желето! Ама че кльопане щеше да падне ...
Когато Рошко се върна на масата си, той се огледа изумено. Пилешката кълка беше изчезнала ...
........................................................................................................................
Отново беше време за вечеря. Затворниците взеха по една пластмасова лъжица и вилица, пакетче сол и пипер и се наредиха на опашка пред кухнята. Първи както винаги беше Бръсната глава. Един едър затворник с белег на лявата си буза, разбърка супата с огромния черпак и започна да я разлива по купите.
- Долни плъхове! - процеди през зъби Големия Гладник. - Не бърка дълбоко, само обира водата с черпака!
- Какво ... каза?! - изгледа го злобно Генералът на Кухнята, който имаше малки хищни очички като на змия. - Чух, че каза “Плъхове”!
- Не казах “Плъхове” - уточни Бръсната глава - а “Долни Плъхове”!
Той не се ядосваше лесно, но ако някой се опиташе да му отмъкне от храната, гневът заслепяваше очите му и той се превръщаше в ... звяр! Долните плъхове му бяха сложили само вода в купата!
- Твоя човек слага само водата на нас, а мръвките и зеленчуците ще останат на дъното на казана ... за Вас! Каква е разликата между нас?! - намръщи се Бръсната глава. - И аз съм затворник и ти също!
- Сега ще ти покажа разликата! - разгневи се Генералът на Кухнята и размаха огромния черпак. - Никой не ми държи сметката, а ти сополанко? Вчера дойде в Модула и стана Воевода!
Останалите готвачи наскачаха в подкрепа на Генерала и наобиколиха Бръсната глава. Той заотстъпва бавно назад и се заогледа за пазачите.
- Не исках да те обидя, друже! - замънка Юнакът-Гладник. - Нямам зъб срещу тебе, приятелю!
Бръсната глава си подви опашката като подгонено куче и се затича към пазача.
- Мери си думите! - свъси вежди Генералът на Кухнята. - или ще си броиш зъбите по земята. - Той се върна в своя щаб и извика надменно:”На някой друг да му са малко зеленчуците или месото в супата?!”
Затворниците свиха рамене, но никой не посмя да протестира ...
В същото време Югото се тресеше от смях ...
- Е, Воден кон - разправяше той на съкилийника си след вечерята - Ти няма да повярваш ...
Неочаквано се чу страшен вик от килията на Големия Гладник. Той беше проверил под матрака си и ... ръката му не напипа пластмасовия плик с храната, която открадна от Рошко по време на обяда! Също беше изчезнало и пакетчето с масло и желето! Ох, бедни Гладнико!
Той си беше намерил майстора! Някой по-голям гладник от него, му бе дошъл на гости, докато го нямаше.
- Ауууу! - гладния вой на измаменото псе се разнесе из “Къщичката на Веселите прасенца”. Прасенцата се разтрепериха и се свиха по килийките си ...



© Kolio Karpela Всички права запазени.