автор: sYco

като кукла на конци
едната ръка първо
после другата
и небето е в краката ми
.
виждам лицето ти през процепите
синева
усмихнато
не, ухилено
отварям уста
( тя е с малки малки пантички )
и се опитвам да говоря
държиш ключа
между зъбите си
прекалено зает да дърпаш конците
.
отпускане на раменете падам на колене
и облаците служат
като наколенки
.
вместо кръв
слама
.
глава на земята.. каква ти земя
небе
моето небе под твоите ръце
моите действия в твоята
глава
.
дъхът ми е трева
много зелена
много увиваща
искам да спъвам всяка твоя крачка
заслужаваш го
скрий се под камъка,
от който излезе
и ми позволи да прережа връзките
те вече не ми
трябват
не ти трябват
.
не можеш да бъдеш кукловод
палячо такъв
кукловоди са само хората
с усмивки в очите
и сълзи,
стичащи се по брадичката
с прорязани от връвите
ръце
и разранени бузи
устни
нападнати от калинки ( уж носят щастие)
и мимове
и въздух, тонове въздух
.
кукловоди
оплетени в приказки
и корени.