автор: Slovesna

Сънувах, че съм циганка. Висока и стройна, очите ми – огън, снагата – кръшна. Едни дълги поли, през диплите красиви цветове надничат, пеят, гонят се... Вървя през полето, а сякаш танцувам.
Как се гъне тялото под силата на енергиите, които преминават през него. Не виждам, но усещам стотици очи по себе си. Очите ми греят, около мен всичко е светло, спокойно, широко, сърцето ми пърха от радост. По едно време започвам да пея и като че ли всичко утихва. Песента се излива от мен, погалва всяко цвете, всяка тревичка и полита към гората. Близката рекичка спира да тича и се вслушва в песента ми, а тя е тъжна – за един млад и гиздав хубавец, със стари и бедни родители, топли, дълбоки очи, със смело и любящо сърце. И изгората го обича, но роднините не искат беден зет. Тъжно плаче девойката, вечер по звездите гадае бъдещето си, бели билки събира по полето. Пролет чака да чуе славеева песен за щастлива сватба, през лятото по глухарчев пух праща целувки на своя любим, при листопад в златно легло приспивна песен пее...
Пея, а чифт очи измежду стотици ме изпиват, тялото ми гори, а душата ми, аха! - ще се разтопи, като вулкан ще изригне...
Изведнъж като хала някой ме грабва и ме понася в устремен танц...
Избухвам. Звездопад от любов!