автор: com_ocio

Ни смеа а съ веснъ вечи в нето.
Идно ми е таковъ дискумфортну
(с таа дума, а - ви зАфърлих у плето).
Купешка е и май чи е импортна.

Та казвам ви, ни смеа и това е.
От тая пущина започвъм да триперя.
Ръчках като улав без да зная
и место крава, вол ми са уцели.

Баси... Т`ва е нещо сатанинско.
И нек`ви мейли зех да получавъм.
Агнишку убичам - иди свинску.
Ш`зема да възкръсна ил`да оскутявъм.

Вуте вчера, зе да мъ съветва:
- Имаш нужда... Оди на психар.
- Оди ти бе! - викам - Ша та светна!
Глей`го къф е. Баси! Кокошкар!

Кат`му рекох, нещо мъ бастиса.
По главата. Доди ми извътре.
Се фъркати мене се натрисат.
Ко да ви говора... Ша са мъти.