Имало едно време едно кралство жителите на което били много доволни от живота си. Те не ходели на работа, децата не трябвало да ходят на училище, майките не се карали на децата, когато се напушвали, момичетата не тормозели момчетата с непрекъснатите си прищевки, а момчетата можели наволя по цял ден да играят на компютърни игри и от време навреме, след един вечерта, си пускали кабелната.
Изобщо, всички били много щастливи и всеки ден благослявяли добрия си крал. Но в това кралство имало и един нещастен човек, който бил не кой да е, а самият крал. Вече бил на шестдесет и осем, а все още нямал деца, а на деветнадесет годишната му съпруга въобще не й идвало и на ум да си развали прекрасната фигура, а и вече била се простила с идеята да изпита блаженството на оргазъма с краля, въпреки всичките билки, с които го подхранвала редовно, комбинирани по изключителен начин от брат й в кралския обор. Но кралицата не се била предала на прищевките на нещастната си съдба и се забавлявала на воля с надарен младеж, на когото плащала порядъчно. Не щеш ли, една сутрин кралицата се раздрала да повръща, но отдала всичко на среднощните лудории и хапчето, което и дал брат й, но лошите сутрини не престанали доста време, а и започнала да пълнее с главоломна скорост. Кралицата била бременна. Кралят се зарадвал на прекрасната вест и нито за миг не си и помислил как щял да се сдобие с наследник, без да е консумирал брака си. Вестта се оповестила на всичките поданици на щастливото кралство и всички станали още по щастливи. Родило се момиченце с необикновенна глава. На нея имало някакъв белег, който никой не знаел какъв е, но честно казано не се и запитвали много, защото кралската дъщеря е доказан факт, че е най-хубавата на земята. Принцесата растяла, а с нея растял и белегът й, който се оказал не белег, а дисплей, на който се изписвали моментално нейните мисли. Например, когато учителите задавали въпроси, не било нужно да си отваря устата, а просто да прочетат изписаното на челото й. Така растяло това прекрасно момиченце, на което никой не му бил чувал и гласа, защото не бил нужен. Но освен предимствата, които осигурявал този белег, принцесата си имала заради него и доста неприятни случки. Тя например нямала тайни от никого и се чувствала прозрачна и ненужна. Нямала приятелки, с които да си споделя, защото нямала какво да сподели. Нямала си и приятел, защото щом си харесвала някое момче, то моментално бягало от нея още преди тя да си отвори устата, защото мъжете по принцип не си падат по настъпателни жени, даже и да са принцеси. Единственият човек, който разбирал нещастното момиче бил нейният вуйчо, който продължавал да изработва индустриални количества синтетика в кралския обор и неведнъж подарявал по някой от новите си продукти на племенницата си. Само тогава никой не можел да прочете нейните мисли, защото нямала такива, а на малкото й дисплейче имало хаос от знаци, непонятни за никой. Междувременно на принцесата много й харесвало да изпада в такива моменти, в които можела да лъже колкото си иска и хората и тъй като не разбирали нищо от изписаното на челото й, и вярвали. Тя перфектно овладяла техниките на лъжата и тъй като семейството й оказвало натиск да се омъжи, решила че единственият начин да постигне това е стане адвокат. Не бил никакъв проблем за кралската щерка да завърши право и да стане най-добрият адвокат в кралството, защото съдебните заседатели вярвали не само на нейните думи, а и на очите си. Сега оставало само да си намери подходящата половинка, но къде....Веднъж след като отново обрала овациите в залата като Али Макбийл доказвайки на съдиите, че клиентът й, обвинен в изнасилването на две деветдесет годишни бабки, е невинен, и младата адвокатка се прибирала в своите кралски покои я озарила чудесна идея. Ами, да, нейният съпруг трябвало да бъде просто неграмотен. Но откъде да намери принц, който да не може да чете? Мислила дълго принцесата, мислила и решила да обяви конкурс за неграмотен принц и наградата за този, който спечелел била нейната ръка и половината царство. На проведения конкурс за нейно учудване се отзовали много кандидати, повечето от които били членове на тайни групировки и приличали много повече на мутри, отколкото на принцове. Младата красавица се спряла на двама от кандидатите. Единият бил кралят на племето “боца-цоца” на който крал изобщо никой не му разбирал какво говори, но пък изглеждал изключително надарен с някои анатомични органи, а другият избраник бил любимеца на всички жени - “принцът на мрака и подземния свят”. Дилемата наистина била огромна – единият й предлагал знойни любовни нощи, а другият – вечен живот, но дали на мъж, който е на седемстотин години ще му функционират всички органи? Обърканата принцеса се обърнала за съвет към находчивата си майка, добрата стара кралица, която сменяла мъжете в леглото си като червила от новата серия на “AVON”, дала много мъдър съвет на дъщеря си. Принцесата като послушна дъщеря веднага вкарала майчиният план в действие и очаквала с нетърпение резултата. Тя просто прекарала нощта и с двамата с цел да разбере с кого й е най-приятно. Какво се е случило тази нощ, не зная, но на сутринта принцесата оповестила своят избор пред целия народ – и двамата. Нямало смисъл да избира само един, когато й било приятно с двамата, а даже и да е имало някакви закони за многоженството в кралството, те веднага били отменени, защото щастието на една принцеса е най-важното за нейният народ.
Така малкото тъжно момиченце с дисплейче на челото се превърнала в най-щастливата млада жена, с двама съпрузи, които я дарили с много любов, деца и дълголетие.