| Заради дрехите на К. и condicio sine qua non
……………………………………………...........................
Красивите ризи, в които обличаш тъгата си,
най-меките парчета олово между пръстите ти
и начинът, по който казваш `утре`...
Капки, достатъчни за да не се отчаеш.
Възглавницата, пълна с меки ъгълчета,
изрязани от снимки на любими хора,
провлечената тишина,
след спрелия часовник,
прелестните отблясъци по гърбовете на всички неуловени риби-
това придава необходимата соленост на утрините,
точната доза свежест над върховете на дърветата,
която крещи, като отказ от самоубийство-
`рано е да се каже`
(или `казано е вече`- и двете са извън настоящето).
Във всичко това има толкова смисъл,
колкото можеш да носиш под ноктите си-
като разгневена орлица, бранеща малките си-
а после да ги забиваш дълбоко под кожата,
имплантирайки `лудост точка черта оцеляване точка черта лудост`.
Така сякаш намалява неудобството от ръбенето
на торбичката с топчета под матрака
и големия урок, че скъсаните огърлици
са винаги просто скъсани огърлици,
а малките момичета са винаги малки момичета,
особено когато са големи жени.
Опитай се да ядеш по-малко реалност на закуска,
по същия начин, по който намали захарта,
и ще видиш, че нещата могат да бъдат взаимни-
животът обича да бъде обичан,
харесва да бъде харесван
и вероятно мрази обратно със същата сила.
А доколко ключът на всички неща
се държи под ключ
едва ли е важно след откритието,
че съзнанието или се фокусира върху Един Основен Предмет
или се пръска, като балон пълен с кръв
по белите плочки в банята,
от ужаса на безкрайните възможности.
Лъжичка по лъжичка,
приучавайки инстинктите си да се хранят с щастие,
можеш да излезеш на главния път и да устоиш на изкушението
да препуснеш във всички посоки.
Чети се, не само докато пишеш,
но докато дишаш, вървиш и излизаш от себе си.
Дълбините на желанията,
пясъчните извори на болките от общуването,
обръщането навътре- всички имат едно име, един отговор-
Любов, без предмет и посока, любов към любовта.
Можеш да се разтвориш в нея,
като аспирин в чаша с вода,
изпускайки на мехурчета цялата обида и гняв
от това, че е толкова сложно да се види колко просто, всъщност, е всичко.
Разтвори ръце, избоди очите си и приветствай музиката вътре.
Иска се само миг, за да прегърнеш най-красивата мелодия-
the vivid sound of reality itself-
мъничката ледена капка по скалпа, когато прекрачиш прага на свикването.
Тогава е безопасно широка усмивката, с която прескачаш от левия на десния бряг
на реката на времето,
понеже да, о да,
те са еднакви- колкото сини, толкова и зелени,а цветът никога не е имал значение.
Докато всички повтарят `гледай отвъд думите, надничай зад редовете, влагай в нещата повече смисъл, отколкото им е отредено`,
е най-удобният момент да запушиш уши
и да отплуваш нагоре по течението, с една-единствена мисъл в главата си:
`Лека съм лека съм лека съм лека...`
Публикувано от BlackCat на 14.08.2007 @ 22:05:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 323 четения | оценка няма | показвания 50459 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Лека -оттатък котвите-" | Вход | 12 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лека -оттатък котвите- от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 15.08.2007 @ 09:37:11 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за удоволствието, което поглъщах на големи глътки с този стих!
Поздрави! |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 15.08.2007 @ 16:07:08 (Профил | Изпрати бележка) | щом не си се задавила, значи всичко е ок. аз благодаря за споделената радост |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от regina (radost6@bluebottle.com) на 15.08.2007 @ 10:06:29 (Профил | Изпрати бележка) | ммм...такава прелест!...удоволствие ми беше да прочета такст, зареден с такъв слънчев оптимизъм!
Винаги съм си повтаряла, че животът е за живеене, когато вземат да ми избиват лагерите, но ти ми даваш още една мантра!...обичай го, и ще те обича!...Страхотно!
И ти многомного благодаря! |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 15.08.2007 @ 16:11:07 (Профил | Изпрати бележка) | хм. с ръка на сърцето мога да се закълна, че си първия ( и вероятно последния) човек, нарекъл ме оптимист. никога не бях гледала на този текст по този начин,още по-малко като мантра за щастие. благодаря ти |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от regina (radost6@bluebottle.com) на 16.08.2007 @ 17:35:35 (Профил | Изпрати бележка) | ами..така става с литературата - всеки я усеща и възприема по свой, индивидуален начин...аз не те познавам, не зная какъв човек си...но това, което си написала на мен ми прозвуча като мантра...
и съвършената хипотеза, че ако не го обичаш живота и той няма да те...ми подейства толкова ободряващо - ето, толкова е просто!...само трябва да го обичам и всичко ще е ок!
и заради това ти благодаря! |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.08.2007 @ 15:47:50 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Чети се...чета се... чета те...четат те и повече да са! Лека съм... Лк бъди!
Поздрави и благодаря за удоволствието да прочета! |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 15.08.2007 @ 16:15:23 (Профил | Изпрати бележка) | заклинателка такава:)взаимно е |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от midnight_witch на 15.08.2007 @ 16:34:29 (Профил | Изпрати бележка) | пойна птица
има пойна птица в сърцето ми ,която
иска да излезе навън,
но аз съм твърде жилав за нея
и казвам,стой там,няма да позволя
никой да те види.
Ч.Б.
ПРЕДПОЧИТАХ ДА МИНА БЕЗ НЕСКОПОСАНИЯ СИ ПРЕВОД -но явно системата не позволява да се цитира буковски в оригинал.
е ти ще разбереш какво исках да ти кажа . |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 15.08.2007 @ 18:08:07 (Профил | Изпрати бележка) | I know, my dear. и ми е леко |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от midnight_witch на 15.08.2007 @ 16:45:56 (Профил | Изпрати бележка) | Bluebird
there is a bluebird in my heart that
wants to get out
but Iam too tough for him,
I say, stay in there, I am not going
to let anybody see
you.
Charles Bukowski |
Re: Лека -оттатък котвите- от ah_mak (ah_mak@abv.bg) на 15.08.2007 @ 17:28:19 (Профил | Изпрати бележка) | Запушил съм ушите и броя
мехурчетата лекота.
Роят се,
текстът е красив,
дълбокоровец прозорлив,
оттатък котвите надникнал -
беззъбо детско е усмихването. |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 15.08.2007 @ 18:12:07 (Профил | Изпрати бележка) | важното е да не се събудиш от почукване по черепа:) |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от oberonus на 15.08.2007 @ 21:16:04 (Профил | Изпрати бележка) http://en-gb.facebook.com/voronsky | Прочетох текста, защото заглавието ме накара да направя някаква странна асоциация с Офелия. Много ми хареса, много обичам такива текстове, в които четенето е като разглеждане на някаква прекрасна картина от значения или смисли...
Браво!
Поздрави! |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 16.08.2007 @ 16:34:48 (Профил | Изпрати бележка) | няма такова нещо като странни асоциации. щом казваш, че е Офелия, значи е Офелия:) а аз винаги съм мечтала да рисувам,oberonus ,винаги... |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 21.08.2007 @ 05:08:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | Всичко е добре,
но да се изразяваш
по-кратко и пестеливо
внаги е било
"условие, без което не може".
Аз едва ли съм прав,
защото
някому (поне някому)
ще му е хубаво
да се удави в думи
и смисъл
(когато ги има),
но ги има...
Но след като
и на мен ми е трудно,
дано аз да съм
по-елементарен.
Разбираш шегата, надявам се?
Но и това,
че мнението ми
не е само шега?
Поне е искрено...
|
]
Re: Лека -оттатък котвите- от midnight_witch на 21.08.2007 @ 18:34:41 (Профил | Изпрати бележка) | на мен ми е хубаво)))
виж това -
http://www.liternet.bg/publish/pdoynov/syveti.htm
мисля че хел без да го знае ,се е придържала.
апропо -и аз като теб съм читател ,но стоя на другия бряг и гледам от друга кула.
|
]
Re: Лека -оттатък котвите- от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 21.08.2007 @ 19:08:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | Благодаря и на двамата - дадохте ми куража да започна да публикувам собствените си виждания за писането. По една или друга причина имах шанса да ми бъдат учители едни от най-стойностните български писатели, лека им пръст - но се чувствах неловко да споделя на какво са ме научили те, дори и в последната четвърт от живота си да го кажа - може пък и да не съм бил достоен ученик? Нормално притеснение, като помислиш - "тоя пък за какво се мисли, ча да дава акъл?" Сега се убеждавам, че не е точно така и няма лошо да изкажеш мнение - а дали ще го приеме или не, всеки е свободен да решава за себе си. Та почвам да пускам "Пътеводител за литературни гении" - след като го бях докарал донякъде, ми казаха, че далеч от Родината ни това се наричало "практическа литература". Така или не, сам ще си прецените. |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от midnight_witch на 21.08.2007 @ 19:24:11 (Профил | Изпрати бележка) | мисля че мислиш в правилна посока.
успех том! |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 21.08.2007 @ 18:40:00 (Профил | Изпрати бележка) | Слава Богу, винаги имаме избор- да запушим уши, да избодем очи или каквото там ни е Угодно...А иначе, под влияние на системно тресящата ме мегаломания, ще си позволя да цитирам себе си:
-ако между нас останат само думите, ще се удавим в тях- |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 21.08.2007 @ 18:55:06 (Профил | Изпрати бележка) | Като стигнеш до Lake дай десен завой:) |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 22.08.2007 @ 09:10:00 (Профил | Изпрати бележка) | така де, полека със солта. и не по раните... |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от dandan на 28.10.2007 @ 10:12:54 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие е да Ви открия в неделната утрин.
"Чети се,не само докато пишеш,
но докато дишаш,вървиш и излизаш от себе си"
Благодаря от сърце,хубав ден! |
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 29.10.2007 @ 17:50:38 (Профил | Изпрати бележка) | аз Ви открих в Понеделник късен следобед, но пак Ви се радвам. лека вечер:) |
]
Re: Лека -оттатък котвите- от _helena на 29.10.2007 @ 18:03:02 (Профил | Изпрати бележка) | о да, репертоарът ми за вторник предиобед вече е готов;)и аз си падам по мартеници |
] | |