Моята мярка за тоя свят
не е ни къса,
ни дълга
и е еднаква
на вкус и цвят;
и даже важи за българи.
Аз обичам една река,
едно въстание
и един Левски.
Не мога да се гордея така,
сякаш
избивам комплекси.
Няма никога да се поддам
на махленската прошка,
дето хвали без срам
хубавкото
на пошлото.
В кого е контрата на равновесието?
Аз нося кръстче,
друг влачи кръст,
на бедните
нищо не им харесва,
богаташите нямат вкус.
Де да можех да вдигна глава,
както мутрите вдигат църкви.
Невъзможно е, знам, това -
като Ботев на средна възраст.
Явно няма
живот без бит
и битие - без хитруване.
Ала който
е Съществувал,
ще се въздигне в мит.