автор: sTeLcHe

Сред забързаното ежедневие хората не помислят какво ги заобикаля. А именно живота - техния и на всички останали. Така дните минават, а хората не разбират, че губят нещо ценно - живота.
Но все някога идва краят - последният миг, и тогава човек осъзнава какво има зад гърба му. Дългата житейска пътека с много стъпки по нея. Някои от тези стъпки са покрити със сълзи, но в последния миг човек разбира, че всички моменти в живота са ценни и се научава да ги обича. Този последен момент е магия, в него се запечатва цяла една вечност - един човешки живот. Всеки поглед, всяка случка, всяко докосване, целувка, усещане... спомените прииждат и сред тях няма тъжни... грешките биват простени, предателствата, измените... всичко лошо се забравя.
В последния си миг човек познава себе си - в изборите, които е правил, в грешките, които е допускал, в хората, които е обичал... всички те носят частица от него.
Последният миг е и болка - непреодолимата тежест на сбогуването. Последната възможност да кажеш на някого "Обичам те!", да заплачеш от мъка или щастие...
Когато този момент отмине и човек поеме вечния си път, другите знаят - умря един, който обикна живота си. Той не е вече сред хората, но на небето над нас остава светеща следа, горяща с негаснещия пламък на любовта към живота.