автор: dimension

Таванът разтвори врати
за звездите.
Небето се сурна
полека.
Луната увисна
със капки в очите..
Нощта...сомнамбул.
От улуци пътека.
Ветрецът разгулен
шепа влага изпи.
Събуди се времето.
Глътка стон заглуши.
Вселената спряла
обърка кометите.
Преплетоха орбити
слепи планетите.

Когато изтичах
в ръцете ти.