автор: Pitagor

(из цикъла "СедмИца")

2. във вторник също нямаше кокичета
а обичливите бащи
се криеха из столични сокаци

но рано-рано
пак видях знамение
от чучура на моето градче
потече червена вода

...в Радомирско се родил и раснал
нашият учител вожд любим...

упойката е слаба
скалпелът боде
дращи
гложди глезена
сухожилията скърцат под резеца му
но минута по-късно
край пушещата през прохода
момина река
една вече напъпила фея
от втория етаж на вила пет
похотливо ми показа
гърдите си
и нещо се случи
като на остров Тамбукту
Андо пакеги гена*
Андо пакеги гена
Андо пакеги генаааааа

дванайсет е
далеч отсвистяват
индианските стрели
на детството а
едно русо слънце с трапчинки
прежуря тялото
схваща коленете
крие въздуха

следобедът
наситен с обич през оградата
електронна и дупчеста проводимост
телескопи
постулати и пространства
прашясали рафтове
много прашясали рафтове
внезапно се просва
на жълтите павета
пред ЦарЯ Графа и Ефтимий
но бързо притихва
смачкан от няколко думи
написани с едър
неграмотен почерк

идва полунощ
пред чаша вино
клавишите измъкват
първа
пета
девета
и фантастичната
а аз притихвам самотен
пиян от трите шестици

утре е сряда

..........................

3. денят предрече
звездни хоризонта
и тутакси начена
с път

с тиктакащото корабче на нагона
пресякох язовира
в древна планина
да разсека
(най-после)
набъбналите гордиеви възли
на своята невинност
Тя бе
учителка
(не помня по какво)
учителка ми бе наистина
но само
в изгарящите нощни междучасия
сред снежната безкрайност на Родопите

(днес огнените дири на страстта
отчетливо прогарят спомена)

а после
пак

евклидови пространства
криволинейни интеграли
числови полета и пръстени
теореми и теории
се смесиха с
моите смешни рисунки
по коридорите на алма матер
и вестниците
със савазаната**
с древната чатуранга***
с похотливите нощи на столицата
с лютите чушки на Радой Ралин
с невероятния ден на Иван Денисович
с една петнайсетгодишна нимфа
която полетя пред очите ми
точно на обед
и не зная дали и аз
трябваше да полетя тогава

но времето майчински
целува раните
и в дванайсет и четвърт
теглен от гравитацията на
статичното електричество
удобно разположен в
гнездото на прадедите си
видях наживо бъдното
голямата крачка на човечеството
запечатана от малка човешка стъпка
в прашясалите от дълговечност
лунни предели

час по-късно
току-що понесъл дневника
по пътя
който избрах внезапно
но с обич и завинаги

попитах искаш ли
каза да

и тръгнахме да се променяме взаимно
с преплетените си пръсти
сред теснотията на душите си
край добруджанските пояси и
край останките от римски кастели по Лимеса
в търсене на нещо
което не се достига никога

но в сряда
този дълъг хубав младолик ден
кой да разбере това

* Андо пакеги гена - на измислен от Марко Марчевски език: Андо - бял човек от Луната.
** савазана - позата "себеотпускане в Хата йога.
*** чатуранга - първообраз на шахмата.