автор: jonkata

Няма втори път,
мостовете са изтънели,
по тях пътуват
само спомени.

Там ли си още,
помниш ли дъжда,
със който се любихме?
Аз ти и ситния
есенен дъжд –
с тъгата си обливаше
желанието на телата ни…

Там ли си още,
помниш ли вятъра –
онзи който попиваше влагата
и палеше факли
в душите ни –
искаха да се слеят –
разпръскваше аромата на
цъфтящи азалии
изригваше в нас…
лежах упоена
в твоите устни…

Там ли си още,
спомняш ли си за мен
в обятията
на изтънели мостове?
Искам да дойдеш
и да ме вземеш,
аз отново съм никъде…