из цикъла "СедмИца"
парцалив понеделник
с кръв изписа
три шестици на челото ми
казаха
носи късмет и здраве
но още в потайното време
среднощна птица
ме понесе неживял на(от)татък
горя
халюцинирам в ръцете на някого
в чистилището на Александър
дълъг шахматен коридор
стълбище надолу
още надолу и още надолу
бяла стая
бяло фаянсово легло
много бяло момиченце
(спи ли питах)
не казаха
само блесна скалпел
викам
будя се в пот
в пет след обед
вече непоправимо различен
друг аз
но в понеделник нямаше илачи от кокичета
и бащи нямаше
затова
мамо защо от пода
расте мокра трева
мамо защо ме гледат
мамо защо аз
цървулките и погледите хапят
а сред ченгелчета
лулички
числата до сто и хиляда
приказките в книжките на мама
дългите нощни погледи към небето
безбройните и безкрайни полети
над телеграфните жици
над римското величие в центъра на моята вселена
триъгълникът
(напоен с кръвта на някого
казаха)
гальовно стиска шията ми
в понеделник наистина
нямаше кокичета и бащи