Откъснах парче тишина от съня си.
Превърнах го в лъскави думи – за теб.
Харесах ги – ято красиви пегаси,
летящи свободно из дишаща степ.
Но теб не вълнуват те думи – пегаси,
не вярваш, че диша безкрайната степ.
Та върнах отново парчето в съня си...
Какво ми остава?...
Ще дремя до теб.